автор: verdji

Във голямата чиния
чувам глъчка и хвалби
всеки с нова е премяна
и усмихнат до уши.
Ето мене погледнете
колко пъстро съм нали?
На цветчета, на лунички,
на звездички, на черти...
един през друг крещят
яйцата... щастието
в черупките искри.
А червеното яйце -
дето първо беше оцветено
за Великден пременено
във черупката се сви
и от мъка затрептя.
Колко радваше се сутринта,
че бе първото в града
с него начервисаха челцето
на момчето в легълцето,
но сега детето със
бойчки във ръка
шари другите яйца
и съвсем, съвсем забрави
само него, само него
едноцветно то остави.
Ако имаше сълзи
щеше то да се разплаче
да отмие цветните бои
и да плаче до зори.
Ето, че дойде часа
насъбраха се деца,
всеки от чинията
яйце избира.
Кой зелено на калинки,
кой на тигрови черти
на камбанки, на слънца
с пиленца и на сърца.
Чинията остана празна
само със едно яйце -
кърваво червено
като цъфнало лале.
И момченцето реши
мое вече ще си ти,
нищо че не си
със шарена премяна
с тебе ще спечеля
в битката голяма.
И започна яйцен бой
черупките хвърчаха
като на купон.
Жълти, сини и лилави
всевъзможни шарени премяни.
И накрая след борбата
някой каза в тишината:
Имаме си победител,
с борбено сърце,
таз година е момчето
със червеното сърце.
И качиха на стената
на поличката на иконостаса
победителят останал цял
радостен и засиял,
до свещичката да грее,
здраве в къщата да влее,
радост, сила и любов
Кой когато го погледне
Да си спомня за Исус,
че за нас кръвта си даде,
мъртъв в ада се роди
и възкръсна на
Великден, за да станем
по-добри.