автор: Mojsei

Увод


На глобалната сцена излезе отделният индивид, а човешката трагедия се разгръща на нивото на неговото преживяване. Какво е преживяването на човешката сетивност, разбирана и като чувствителност, но и като дейност, е проблем, който се осъзнава достатъчно ясно, но този проблем се замъглява по всевъзможни начини, защото неговото разрешаване предполага да се извърши коренна промяна на съществуващото обществено устройство. Човекът като индивид, имащ определена чувствителност е предпоставка на всяка историография, в това число и на философията, но същата предпоставка има и друга страна, изразяваща се в това, че човешката сетивност не е само биологическа чувствителност на индивида, но разкрива и характера на неговата дейност като възпроизвеждаща самата му индивидуалност.
За науката не е тайна, че връзката на индивида с общността, а това е неговата дейност, задава и начинът на неговото възпроизводство. Но тази зависимост, най-често се задава толкова общо, че обикновенният читател е принуден да се съгласява без почти нищо да разбира. За да се излезе от това затруднение е правомерно да се зададе още в самото начало накакъв най-общ модел на индивидуалното възпроизводство, който вече е бил постигнат като резултат на изследването. Такъв подход не се прилага. Различните автори изказват като свои уводни думи редица положения, които звучат сериозно, но си остават фрагментарни съобаржения, сочещи на методологическата недостатъчност на предлаганите текстове. Такива са уводните думи и на С.Лазарев към многотомното му издание "Диагностика на кармата", което ми говори, че текстовете му представляват интерес за полемизиране, чрез което мога да покажа възможностите на философията, имаща за своя предметна област хуманната екзистенциалност. Фактът, че екзистенциален универсализъм на съвременния човек е страхът, разкрива неговото актуално състояние, което може да бъде определено като мизерия на преживяването му, а следованетно и на съществуането му.
Моделът, който ми служи като инструмент и на изследването и на изложението, може да се зададе, в най-общ план, така: изучаването на битието довежда до разкриването на дейността като негова същност, но и като основа на съществуването, чието ядро е преживяването, достигащо своята зрялост в съпреживяването, разкриващо мъжът и жената като влюбени, т.е. конкретно. Разбира се, този модел може да бъде допълнен и чрез още много структури, но дори и в този си вид, той достатъчно точно задава преживяването в структурата на цялостта.
Човечеството е болно и болестта му се разгръща на екзистенциално равнище. Този факт се допълва и от друг, а именно, че в света днес господства философията на самоубийците, разработвана от Карлос Кастанеда, която утвърждава съвременния абсурд като издига като своя предпоставка индивида с разнищена чувствителност, от приеманите от него опиати.
Когато искаме да покажем човешката нормалност и се борим за нейното утвърждаване, не е правомерно да прескачаме нейната граница и да отиваме в деструктивността или ако го направим, то е правомерно, за да покажем граничната област, която не трябва да се преминава. Разбирането на процесите в света, с техния преход като процеси на индивидуалното възпроизводство и обратно, разбиране на човешката индивидуалност, с нейния преход като възпроизводство на цялостта, е необходима предпоставка за провеждането на нормален диалог с читателя. За преодоляване на този висок праг е необходимо да се сочи най-общ модел на изследването и на изложението, което тук бе направено. В същото време, този подход е едно предупреждение към читателите, че четенето е висока способност, която предполага непрекъснато да се развива. Казано още по-конкретно, за този и следващите текстове по тази тема, както и за всички публикувани от мен текстове, аз нося отговорност за тяхната правомерност, но трудностите, свързани с излагането на материята, предполагат усилие от страна на читателите, за да се постигне търсения и от двете страни ефект.
Книгата "Нормалното преживяване" има за цел да повлияе за структурирането на информационната среда в Интернет, показвайки на публикуващите автори, а и на читателите ракурсите на човешката нормалност. Но тя е ориентирана и към всички организиции и движения, издигащи нова ценностна система, към всеки индивид, търсещ мярата на нормалното си, т.е. на щастливото си съществуване.