Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 870
ХуЛитери: 2
Всичко: 872

Онлайн сега:
:: ivliter
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПортрет
раздел: Любовна лирика
автор: other

Сърцето на Момичето...

... е Цвете,
което разцъфтява,
когато с поглед някой го дарява
На Снежното момиче Сърцето се стопява
щом в него радостно се отразява
усмивката на нечии очи

Под снежната покривка се подава
Кокиче с питащи очи:
"Коя си Ти? А Ти Коя си?"

Очите на Момичето? - искрици
Умеят те да сгряват,
но не по-малко и да парят

На Нашето момиче пъстрите очи
запалени блестят,
докоснати от Огъня любовен

Под снежната покривка се подава
Кокичето с търсещи ръце:
"Кои са ТЕЗИ ДВЕ?"

Ръцете й са Пеперудени крила
Прашеца им белязва като жар
Това, което те докоснат с огнен плам

На Снежното момиче ръката е студена...
Но в нея То държи сърце,
което ако всичко друго се продава
в магазин за чувства няма да даде

Под снежната покривка се подава
Кокичето и кима, цупи се с уста:
"Нима съм Аз Това?"

Устата на Момичето говори...
понякога несвързани неща
и често някого кори...
затова, когато иска да мълчи
налага й се волята да упражни

Снежната уста е мъничка...
И тънка ... като лед
Усмивка може там да се разлива
и често смях избухва...
понякога и скритата тъга личи (дори тъгата й личи)

Под снежната покривка се подава
Кокичето и пак се възмущава:
"На мене никак не приличат!"

И в тялото приличат на момиче,
Те две са...
Сякаш се познават
Отдавна свойте тайни знаят
Но всяка има малка тайна
И пази никой да не я узнае:
На Другата все иска да прилича
но смята,
че само както Тя умее
Другата не може да обича


Публикувано от hixxtam на 06.05.2004 @ 17:34:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   other

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
385 четения | оценка 5

показвания 16277
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Портрет" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.