Сърцето на Момичето...
... е Цвете,
което разцъфтява,
когато с поглед някой го дарява
На Снежното момиче Сърцето се стопява
щом в него радостно се отразява
усмивката на нечии очи
Под снежната покривка се подава
Кокиче с питащи очи:
"Коя си Ти? А Ти Коя си?"
Очите на Момичето? - искрици
Умеят те да сгряват,
но не по-малко и да парят
На Нашето момиче пъстрите очи
запалени блестят,
докоснати от Огъня любовен
Под снежната покривка се подава
Кокичето с търсещи ръце:
"Кои са ТЕЗИ ДВЕ?"
Ръцете й са Пеперудени крила
Прашеца им белязва като жар
Това, което те докоснат с огнен плам
На Снежното момиче ръката е студена...
Но в нея То държи сърце,
което ако всичко друго се продава
в магазин за чувства няма да даде
Под снежната покривка се подава
Кокичето и кима, цупи се с уста:
"Нима съм Аз Това?"
Устата на Момичето говори...
понякога несвързани неща
и често някого кори...
затова, когато иска да мълчи
налага й се волята да упражни
Снежната уста е мъничка...
И тънка ... като лед
Усмивка може там да се разлива
и често смях избухва...
понякога и скритата тъга личи (дори тъгата й личи)
Под снежната покривка се подава
Кокичето и пак се възмущава:
"На мене никак не приличат!"
И в тялото приличат на момиче,
Те две са...
Сякаш се познават
Отдавна свойте тайни знаят
Но всяка има малка тайна
И пази никой да не я узнае:
На Другата все иска да прилича
но смята,
че само както Тя умее
Другата не може да обича