автор: infinity

този
когото не срещнах
вероятно
изобщо не съществува
но и до днес гоним с него

майски бръмбари
по раменете на влюбването
сънувам го често
и на теб ми прилича
невидим
далечен
с чувство за бягство
и самоотвличане
той ме харесва несресана
и отнесена
в идиотската ми рокля
на зреещи кестени
като мен е наясно
че ми отива зелено
/единствени вярваме
в подобно нещо/

този
когото не срещнах
вероятно
не се досеща
че съществувам
но и до днес гони с мен
щури светулки
по хълма на пълнолунието
сънува ме често
и му приличам на себе си
с чувство за странно
притегляне
към внезапни изчезвания
на тъмно
стихове пише с перо
и наум ги прочита
на зеленото ми безсъние
а аз по телепатия
се старая да не разбере
че без всякакво обяснение
се обичаме