автор: zdratch

Десет Божи заповеди има,
като десет пръста на ръцете.
Скрити са у всекиго незрими.
Носи си ги всеки във сърцето.

И аз във себе си ги нося,
ала все някак ги престъпвам,
а после, изранена, милост прося
за грешните ми стъпки.

"Не лъжи!" се казва, но аз лъгах,
все себе си в доброто лъгах!
"Не кради!" - ала по пътя дълъг
открадвах все минутите щастливи,
убивах все сърцето доверчиво,
помислях все по чуждия друм
да закрача и с вопъл провлачен
името Божие често изричах,
пряко всяка забрана изрична.

"Не си прави кумири
и не им се кланяй!"
Недей! Дори да умираш,
друг Бог не прославяй!
Ала за мен отдавна
любовта на трон е възкачена,
отдавна пред нея
глава свеждам смирена.
Обичах все, обичах...
От двете ризи давах все едната,
ала неизплатима е цената
на празнотата в мен
и не достигат пръсти на ръката
да заличат на грешната вината.