автор: Izvor

Долната ми устна -

... откраднах дяволски казан.

В бакъра пламнал
съска пара
((( пробно камъче за трите ти,
най-дивите желания )))


Горната ми устна -

... предумах ангелско крило

да ти е меч
и стряха,
накъдето и да те зове пътеката ти
((( ако ще и в ада! )))


Езикът ми -

... искрица електричество

((( единствено възможна
между жив, на две кървящ катод-анод ))) -

запяла те в червена треска

волтова дъга-Любов *


........................................................


Грехът ми на Разпети петък бе

целувката,

нечуваща "анатеми".

Реших
да ти я пратя на адрес:
"Приют за еретици със сърца".

Изстрелях я от дъното
на мъка, сръчно скътана
((( от мене и от тебе, от света ))) ,

през километри
и гранични бариери
((( в небесен count down пред последен старт )))

с безумството
на нямащия
друго,

освен Душа-Надежда...


..................................


... гледах й подире
((( с колко Обич, Господи! )))

Знаех, че погледът ми
би спасил и Юда...

... и ми олекна,

че не съм изгубил Чудото,

да те съзирам в НЕГО неизменно -

от земния до звездния ти миг...


............................................


Христос воскресе! * ) ) )