автор: Mojsei

Велик ден! Вече не съм Цар на боговете, а един най-обикновен Мойсей. Ха… Колко смешно?! Лъки ще има да тържествува като чуе това признание, но аз пък ще кажа, че тя е виновна
Простосмъртните много обичат да лъжат, а аз ще трябва да се науча…Например, ще кажа, че тя разсъждава като всички простосмъртни, които още не знаят, че са станали богове. Но къде е тук лъжата и къде е истината? Трябва малко да се помисли и ще се открие, че въобще няма място за лъжа, а това е една съвременна закачка. Като Бог не обичах да повтарям, но като простосмъртен ще ми се налага. Та нека да повторя! Няма богове. Свършиха се.То в България кога ли е имало? Но сега, тези, които се представяха за такива, бързат да се обявят за простосмъртни. А въпросът не е в това, че няма богове, а в това, че всеки простосмъртен или вече е бог, или се е устремил да стане такъв…Добре, но Лъки веднага ще ме изпрати при онези, които ухажват кофите за смет, за да ме затрудни, но аз пък веднага ще я накарам да заговори с тях и така сама да се убеди в божествената им мъдрост…А всички тези приказки са с едничката цел да ви накарам да се отнасяте с уважение към моето простосмъртие, което си е чиста проба възвисяване, но и заявка за остаряване… Безсмъртието е ужасно нещо и обезателно някой път ще разкажа и за него. Е, при мен времето тече в обратна посока и това няма как да се промени…Наследство от предишното ми съществуване.
Чувствам се особено. Хем ми е леко без предишното високомерие, да кажем, а и без още колко други измишльотини, хем отговорностите за съдбата на човечеството легнаха по-плътно на плещите ми. И най вече се чувствам отговорен за преживяването на хората, особено за това на българите…Да, но човечеството не е някаква отвъдна реалност, а може да се покаже и като простата възможност и способност да достигнеш до другия като се огледаш в очите му, за да проникнеш в душата му и по такъв начин да инвентаризираш собствената си душа.
С такива очи - на бог, извисил се до един нормален простосмъртен, погледнах на последните три писма, изпратени ми от Павлина, Николинка и Луси.
Милата Поли! С каква невероятна всеотдайност дарява любовта си на хората? Прави и невъзможното, за да засее нейното семе в хорските души. И ето я сега, чрез мъдрите слова на майка Тереза ми изпраща своето Великденско послание…Дълбоко трогателно! Опитах се да й отговоря, че да правиш любов, да я възвисяваш до великата Порта на приятелството е нещо далеч по-ценно от това да пишеш за любовта и още повече ако това писане не си го превърнал в дело, а го използваш като параван, както е при мнозина…Ще трябва да й се обадя и да я успокоя, че визирам конкретни автори, но не и нея, защото мнителността й може да ми изиграе лош номер…
Но ето го и посланието на Николинка, която, в изблик на емоционален порив, повдига съществения въпрос - какво да се прави, когато предствавите и нагласите за това що е любовта се сриват и хем се чувстваш свободен от илюзиите, хем си затруднен в избора на пътя, установявайки, че няма готови пътища…
А писмото на Людмил? Кратко, но жестоко…На такова писмо кой бог би издържал? Ако сега бях бог, щях да го извъртя, но сега…А Луси поставя велик въпрос, който изисква и такъв отговор - не измислен, а конкретен. А въпросът му, от една страна, е велик със своята простота, а, от друга страна - подвеждащ. Защо ли? Ще ви кажа! Защото този мой приятел, с присъщата на приятелството откритост, но и с характерната за самия Луси декларативност, разбирайки, че вече съм простосмъртен, ме притиска до стената, опира някакъв смешен предмет до гърдите ми - подобие на старомоден Жезъл, но блестящ неестествено със златното си покритие…Дали пък целият не е златен? Някакъв смътен спомен имах за този предмет, но нещо ми убягва… А Луси казва: "Мо, нали няма да изневериш на любимата?" Ха, сега де! Ето, на този въпрос, ако се намери един мъж, който да отговори, проблемите на човечеството ще се разрешат много бързо. Това е една от причините да стана простосмъртен, но само една. Боговете винаги са сами и обикалят къщите на простосмъртните, а човекът е нещо друго - дядо ми, другият Мойсей, го е казал в Петокнижието много точно, че човекът е в единството на мъжа и жената. В тази връзка разбирам посланията и на Павлина и на Николинка.А Луси пита…не се шегува! Ех, как обичам въпроси, зададени от приятел! Този въпрос предполага, от една страна, наличието на любима, а, от друга страна, тихомълком изисква клетвено обещание, което си е чист капан. Е, Луси по-дълго време е простосмъртен, независимо че го обявих за бог на Любовта, но пък той едва ли е обърнал внимание на тази подробност. Как да говоря в бъдеще време? В България хората и осбено поетите много си падат по бъдещето - все за него си говорят…странни хора. Не, на това няма да се уча…А може би, като останалите, ще говоря за бъдещето, а ще си гледам кефа в сегашно време? Няма какво…Трудна работа. Приятелите нали са за това - да те затрудняват. Стеф вчера се опита да ме убие с едни рози…Днес Луси използва думите. Абе, сред хората трябва да се внимава. Но дали няма да е по-добре и аз да го ударя на въпроси? Не! Веднага ще стане ясно, че искам да се измъкна, а най-доброто измъкване, както казва и майка Тереза, си е откритостта…
Сред простосмъртните много ми допада Шарл Монтескьо. В книгата "За духа на законите", която е писал 20 години, споменава, макар и много бегло, че идва момент, когато семейството се изчерпва и преминава в икономическа единица. В тази насока и Лъки ме засипва с въпроси… Прав е този мислител, когото винаги, когато имам възможност, соча като еталон за простосмъртен. А простосмъртната Павлина уточнява, че у нас семействата се изчерпват за около десетина години. Но има и нещо ново сред нашенците - съпрузите-тарикати са се изхитрили да прехвърлят тежестите по издръжката на семейството на съпругите, които пък им отмъщават по друг начин. Но я да те питам сега Луси, какво ти ще кажеш? А дали няма да мога да ти отговоря не чрез обещания за бъдеще време, а чрез протеклото съпружеско време, а? Но защо пък не те обвиня, че въпросът ти не е правилен? Не! Това е някакъв стар навик, който ще трябва да изкореня… Но въпросът не е да не се изневерява на любимата или на любимия, а когато няма любима или любим как да не се изневери на любовта, което повдига пак практическия въпрос да се създаде любима, респективно - любим….Ааааааа, тарикат! Видя ли? Задаваш ми такива въпроси в момент, когато съм започнал да си сглобявам любима от резервни части на поетеси…Усмивка - добре, но като я потърсих…изчезнала, сърце - добре, но като го пуснах в пробна експлоатация дава откази….болка - добре, работи чудесно, но когато да я опитах, каза, че била само за простосмъртни…сълза - добре, но когато да я опитам, потекоха още такива екстрати, че направо я …облизах… - една много модерна простосмъртна процедура, която ще трябва да изпробвам пак, защото нещо не ми хареса много.Но най-доброто се оказа появата на Лъки, която…стоп! Нищо няма да ви казвам…Много пък искате да знаете!? Но пък тук е и отговорът на въпроси на Луси. Великата заслуга на Лъки не е само в това, че защити общността като ме отказа да правя женски вариант на Франкенщайн, но и в това, че спаси човечеството, показвайки как чрез художествената литература може да се изгради човека като мъж и жена. Затова тази жена поставям по-високо от всички простосмъртни, които посочих вече, но и от тези, които сега ще посоча. Такъв е например, Шекспир, който по-точно от Луси посочва, че ако изневериш на любовта, животът приключва в рамките на 60-те години, т.е. точно тогава, когато той започва, а това, че животът започва по нов начин с разпадане на семейството го твърди не някой друг, а самият Морган Пек. Но какъв е този друг начин? Ето, над този въпрос си блъска главицата и Николинка…Кой ще каже? Няма кой…Защо? Защото аз го казвам открито, а тогава няма кой да чуе…А като ви кажа, че ще ви излъжа, ушите ви щръкват от любопитство, нали? Приятелството като по-висша социалната форма на любовта! Е, да отговориш на приятел на велик въпрос си е Велик ден! Но и аз ще искам най-подробно да ми отговори върху обяснението, за да не си мисли, че задаването на въпроси е проста работа, още повече, че по този въпрос име да се каже още много.