автор: miglena

Стихиите
живеят
във всеки един от нас.
Превръщаме първата глътка Въздух
в страстен зов за живот.
Следваме кръговрата на Водата:
поточе, езеро, море, дъжд...
Земята ни дарява плодовете си,
за да приеме телата ни.
Надяваме се изпепеленото в Огъня
някой ден да възкръсне.
Оставяме Вихъра да отвее
тъгата, болката и неудачите.
Жертваме Дървото за
илюзорен уют и топлина.
Изкачваме диви Планини,
за да забравим въпросите.
Мечтаем със Слънцето
в очакване на ново начало.
Стремим се безспирно
към звездите и Небесата.
Живеем истински, когато
творим с устрема на Стихиите.

БЪДЕТЕ СТИХИИ!