Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 856
ХуЛитери: 0
Всичко: 856

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ асансьора
раздел: Разкази
автор: PLACEBO

Получи ключа от въпросното жилище от една своя клиентка, с която се сприятелиха напоследък.
Запита се как жена като нея, с нормална заплата, го притежаваше - но не я и интересуваше - важното е, че като му се обади, той се съгласи да дойде! Боже! Всичко се бунтуваше в нея! А как само го желаеше!
Предварително отиде в апартамента и подреди масата за двама, постави свещи, цветя и бутилка шампанско с две чаши.
Щеше да го изненада, да го зашемети, чисто по женски. Искаше го, и беше намислила как да го превземе! За тази цел обиколи няколко магазина за бельо, купи възможно най-предизвикателното дамско бельо, подходящо за нея. Преди сегашната среща се отби в къщи, взе душ и се преоблече. За първи път щеше да му се покаже в прашки. Въпреки понатрупаните килограми, изглеждаше много сексапилна с тях. Малко й се свиваше душата, да не би той да не я хареса, но веднага прокуди тази мисъл.
До блока водеха стълби, които се виеха през добре поддържана градинка, с алпинеум и поникнал здравец, пролетни цветя и няколко прясно боядисани пейки. "За влюбени, пейки за влюбени" - помисли си тя.
Мъжът я следваше, изпълнен със съмнения, които в този момент го раздираха тотално. Откъде толкова уверено тя знаеше къде е това жилище! Беше ли идвала и друг път тук, може би... беше идвала, и то не сама? Пропъди тези идиотски мисли. Загледа се в закръгленото й дупе, което му се изпречваше сега пред очите. Черният й панталон предизвикателно се опъваше и следваше извивките на тази нейна женска очарователност! Усети в себе си силно желание. То измести съмненията му. Панталоните започнаха да го стягат.
- Там е със СОТ! - тя, задъхана, каза. - Много красиво е тук, нали?
- Аха - и той, задъхан, й отвърна. - Нали знаеш кода?
- Знам го бе! - думите й отекнаха между дърветата. - Как мога да не го знам!
"Знае го! Ама че глупаво я попитах!"
Вятърът развя дългия й шал и го промуши през краката й. Показа се отзад, и ефирната материя погали дупето й.
Мъжът спря, не можеше да върви при тази гледка. Пътят до жилището му се видя дълъг, ама толкова дълъг, че просто щеше да го изгори целия от желание.
---
Сърцата им туптяха в такт с асансьора - забързано, развълнувано и тихо. Толкова безшумен асансьор не бяха виждали! Ама как не - сградата беше супер луксозна, изпипана до последно! Вътре се носеше приятен аромат, не беше голям асансьор, най-много за 4 човека, но беше толкова луксозен, колкото и всичко около тях сега.
Жената го гледаше, а очите й излъчваха закачливост и желание. Той реши, че сега, на момента, ще я целуне! Протегна ръка, за да погали лицето й.
В този момент асансьорът спря внезапно, издавайки странни скърцащи звуци. Останаха на тъмно, а ръката му точно бе докоснала лицето й. Придърпа я към себе си и в непрогледната тъма жадно намери устните й. Тя тихо изохка, ръцете й обгърнаха широкия му гръб и започнаха да се движат надолу, към кръста. Той разкопча сакото й.
Асансьорът, висящ и мълчалив, започна леко да се клати.
Ликуващите звуци, които идеха оттам, заглъхваха някъде в шахтата.
Вътре една жена и един мъж сливаха телата и душите си, толкова безумно искащи се!
Не ги интересуваше нищо! Бяха заедно, тук и сега! Нямаха минало, нямаха бъдеще!
Вечните мигове, постигнати в най-неочакваните моменти, на най-неочакваните места!
Те се прегърнаха и застинаха така, жадуваха за този връх, и го бяха покорили.
Токът дойде, асансьорът се разклати и потегли отново. На горната площадка имаше възрастни мъж и жена, които коментираха спирането на тока.
- Точно се чудехме със съпругата ми дали е имало някой в асансьора! - любезно ги заговори възрастният мъж. - Не чухме никой да тропа за помощ!
- Ние бяхме там, но ако още малко се беше забавил тока, щяхме да звъним на телефона, оставен тук, в кабината - отвърна тя.- "Ако още малко нямаше ток, щяхме да покорим отново Еверест"- усмихна се тя на себе си.
--------
Пролетната нощ спусна звездни обятия.
Някъде там, в големия град, в един малък, скромен, но уютен апартамент, състоящ се от две стаи и бокс, обитателите му празнуваха.
Тяхната порцеланова сватба! Цели двадесет години!
Вечерта тя и той се целунаха за лека нощ.
Тя легна в стаята, заедно с дъщеря си и болната си майка.
В хола нощуваха мъжът, заедно със сина им, и неговия баща инвалид.


Публикувано от BlackCat на 22.04.2006 @ 08:59:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   PLACEBO

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
384 четения | оценка 5

показвания 7975
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"В асансьора" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: В асансьора
от Ognian на 22.04.2006 @ 09:42:30
(Профил | Изпрати бележка)
Е, да това е живота, като се замислиш винаги е хубав, защото без него...

Но добре, че ги има спомените.


Re: В асансьора
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 22.04.2006 @ 14:27:20
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
Тяхната порцеланова сватба! Цели двадесет години!
Вечерта тя и той се целунаха за лека нощ.

Прекрасно е Жени, толкова романтично и красиво.
Щастливка е твоята героиня, след като може да се радва и на малките неща, и да прави такива подаръци на любимия.

Умили ме разказа ти!!
Светли и честити дни и празници мила:)))))))


Re: В асансьора
от Dimi на 22.04.2006 @ 20:48:02
(Профил | Изпрати бележка)
Много увлекателно ни водиш стъпка по стъпка към вероятния край. И изненадата е пълна! Благодаря за удоволствието, Жени! Майстор си!!!


Re: В асансьора
от angar на 22.04.2006 @ 22:50:15
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
"Ако още малко нямаше ток, щяхме да покорим отново Еверест”!

Алпинист ли беше, че ти хрумна такова сравнение?

Пожелавам ти още много пъти да го покоряваш!

Макар да не схванах много връзката на случката с финала - добър и задължителен ли е този финал /в живота, а не в разказа/?


Re: В асансьора
от copie на 23.04.2006 @ 22:53:22
(Профил | Изпрати бележка)
:) Е, разби ме! :)))))))
Но ако това е начинът да се запази свежестта на една връзка - тц, не е моят, мила ми Жени! :)))))))))

Честито Възкресение!


Re: В асансьора
от miglena на 24.04.2006 @ 21:26:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:) умееш да създаваш съвършени триизмерни образи, холограмно "кино" от слово, майсторка си!!! След финалите на подобни твои творения почти не мога да повярвам, че съм "чела", а не съм "гледала" :))))))


Re: В асансьора
от Ufff на 22.05.2006 @ 08:16:13
(Профил | Изпрати бележка)
Хм...замисли ме за разни..."порцелани".
;)


Re: В асансьора
от sinner на 24.05.2006 @ 07:10:28
(Профил | Изпрати бележка)
Имаше момент, в който мислех, че живеем, за да си спомняме...
но всъщност си спомняме, за да живеем...

Много образност ... и въздействие!

Поздрави!