В тоя град на хубави момичета,
весели момчета и цветя,
в тоя град съм толкова самичък,
приятелю.
Тишината се преструва песен.
Гали се в ушите ми, в ръцете ми.
Тишината се преструва песен,
приятелю.
Тишината се преструва мъртва.
(Паднало врабче на тротоара)
Изплашената моя нежност - мъка.
Аз - и тишина.
И аз си тръгвам,
приятелю.