автор: gadina_

Тази моя любов не прилича по нищо на твоята.
Тя напомня ужасно обратните стъпки на валс -
една напред с две назад. И не прилича на пролет.
Аз сега изучавам я щателно - в профил, в анфас.
Аз сега изучавам я, без да искам, тоест - натресено.
И нямам хъс за това, щом явява ми се - самоцел.
Уж сме мънички още, а пък тя е толкова есенна
тази моя любов... Упорита е. Дявол я взел!
Триста дяволи, всъщност! Само да я поискат!
Ще я дам доброволно и с целият антураж!
Може би ще боли, ама то и сега е подтиснато.
Щом потъва фрегатата - неспасяем е екипажа!
Тази моя любов... Прецъфтяла още зародишно,
но пък гордо изправена, цветна - като в хербарий.
Гъделичка ме някъде там под лъжичката нощем,
а пък денем ме прави огрижена, очите ми пари.
И ужасно нахъсана е, както една гимназистка,
със идея да сбърка всички общоприети представи.
Ти недей да се питаш - защо, до кога ще я искам?!
Аз не зная защо - щом изплача я, ще я удавя!