23:05, 01.10.2005
Тиха музика. Нейната любима песен.
Нощта прегърна града, стаята, в която тя се чувстваше най-истинска и най-жива, на чиято врата почти можеха да се усетят топлите букви „вкъщи". Нежният вятър се промъкна през отворената врата на терасата, където замръзваха последните капки кафе в чашата й, и се скри между учебниците на бюрото й. Стаи се в очакване да види нея, забързания й ход, пръстите отпуснати на клавиатурата. Единственият му съучастник бе светлината от екрана на компютъра. Тя огряваше лицето й, галеше косата й, пусната небрежно по раменете, целуваше ръцете й и я събличаше цялата. Беше красива. Всяко нейно движение рисуваше щастието й. Бе толкова близо, че погледът й пареше. Искаше му се да се протегне и да почувства топлината й.
Внезапният телефонен звън го дръпна грубо обратно сред страниците на учебниците. Тя се протегна и вдигна слушалката. Човекът отсреща като магьосник за нищожен миг от секундата успя да я превърне цялата в усмивка. Очите й, устните й, тялото й, гласа й. Сякаш говореше със Слънцето. Сякаш някакво сияние я прегърна и я открадна от вятъра. „Тръгвам след секунда" бяха единствените думи, които стигнаха до него. Това означаваше, че няма да я види повече. Не и днес. Светлината от компютъра бавно се отдръпна от тялото й. Милвайки врата й, раменете, гъделичкайки кожата й, отнасяйки със себе си почти незабележимите й потръпвания. Мрак. Обгърна я цялата. Но вятърът все още бе достатъчно близо, за да я докосне и да усети аромата на косата й.
Тя бързо излезе и се запъти към колата си. Дъхът й немирно й избяга и се скри някъде зад нея. Навън бе толкова студено, че дори миглите й изглеждаха като снежнобели пеперудени крилца. Очите й се насълзиха и промениха цвета си. Почти златни. Настръхна. Косъмчетата по ръцете й се сгушиха едно в друго, за да я предпазят от ледената нощ. Отключи колата си и бързо влезе вътре.
Тиха музика. Нейната любима песен. И вятърът в косата й. Мисълта за Слънцето я накара да се усмихне. Само след минути щеше да усети близостта му, да целува кожата му, да се загуби в любовта му. Само след минути.
Светлините на града я обгърнаха в бляскавата си пелерина. Червеното на колите пред нея се отрази в зениците й. Сянката на светофара се разходи по ръцете й. Нежно докосна пръстите й, полази до лактите и скочи върху гарваново черната й блуза. Незабележимо се покатери нагоре и се вмъкна през небрежно разкопчаното деколте. Усети сърцето й, дишането й. Прегърна я. Силно, сякаш за последно. Тя потръпна за миг. От милувката. От вятъра в косата си. От музиката, която едва-едва се чуваше. От мисълта за него.
Градът се унасяше в безпаметен сън. Светлините една по една гаснеха. Някъде зад сивите студени стени на зданията хиляди хора затваряха очи, изгубили битката със забързания ден. Не и тя. Тя усещаше живота с всяка част на тялото си. Нещо закачливо бягаше напред-назад по кожата й. Първо го почувства по врата си. Сякаш лек бриз бавно и ледено изписваше името й. Буква по буква. След това удоволствието от ласката мина по гърба й. Като капка вода, която нежно рисуваше пътя си. Изведнъж се претърколи по корема и стигна до най-чувствителното място…Ядосаният клаксон на шофьора зад нея рязко я дръпна обратно в колата. Пристигна. Преди да заключи, за миг се спря. Сякаш някой притежаваше тялото й. Нима този някой не я чакаше в апартамента горе?
Вятърът тихо избяга от скривалището си. Рискуваше да бъде усетен и заловен. Не искаше да се разделя с нея, ала бе убеден, че със Слънцето тя ще се чувства защитена, обичана и щастлива. Всяка фибра на тялото й бе сигурно свидетелство за това. Въпреки че обожаваше аромата й, близостта й, топлината й, знаеше, че трябва да я пусне. Нощем тя принадлежеше на друг. Сърцето й туптеше за друг, ръцете й милваха косата на мъжа, когото обичаше толкова, че й бе трудно да говори за него.
Тя бързо се качи по стълбите и отключи входната врата. Усети мириса на току-що запалени свещи, примесен с познатия парфюм. Остави раницата си в коридора и усмихната влезе в стаята. Нямаше го. На леглото я чакаше малка сгъната на четири бележка. Разтвори я внимателно и лицето й засия, когато видя черните на пръв поглед нямащи нищо общо един с друг знаци. Поредният му закачлив опит да погъделичка сетивата й. Взе една химикалка и се зае с разшифроването на съобщението.
„Искам те".
Можеше да е малко по-оригинален. Прочете нещо, което вече й бе пределно ясно.
Тогава усети дъха му. Изписваше името й. Бавно. Буква по буква. По косата, зад ушите, по тила. Хладното усещане проникна в главата й, разля се топло по костите й, затвори очите й, парализира я. Ръцете му я обгърнаха цялата. Той наистина притежаваше тялото й. Притежаваше и сърцето й, и мислите й. Въпреки че ненавиждаше подобни собственически етикети, знаеше, че е в състояние да отключи себе си за него, да му позволи да пристъпи в най-съкровената част от нея, там някъде в душата й, където дори тя самата рядко поглеждаше. Обърна се и го прегърна. Вдиша парфюма му. Загуби се в гласа му. Устните им се докоснаха. Сляха се в нежна, жадна до полуда целувка, която сякаш продължи цяла вечност. Езиците им затанцуваха. Вплетени. В тишината. Той бавно съблече черната блуза, под която само преди миг сянката на светофара си играеше с косъмчетата по кожата й. Прокара ръка по корема й, погъделичка пъпа й и грабна усмивката й. Зарови пръсти в косата й и се опита да я развърже. Тя се дръпна. Пламъчетата в очите й го опариха. Умееше да я предизвиква. Защото я познаваше до болка. Всяко нейно настроение, всеки поглед. Можеше да я докосне дори когато самата тя се загубваше в работата си. Имаше моменти, в които усещаше, че съзнанието му живее за нея, че тя присъства в мислите му, в действията му, в ежедневието му.
Бавно разкопча дънките й и, сваляйки ги, нарисува себе си върху тялото й. Дъхът му се разля по кожата й и я накара да изтръпне от удоволствие. Усети езика му да играе в слабините й. Този път реши просто да се предаде. На тялото му. На целувките. На желанието. На любовта. През последните два месеца изпитваше толкова непреодолима нужда да бъде с този човек, че сега всичките думи, с които й се искаше да го засипе, просто се изпариха. Загубиха значението си. Единственото, което я интересуваше в момента, бе написаното в очите му. Щастие. Вплете пръсти в неговите и предизвикателно го придърпа към леглото. Сякаш се откриваха за първи път. Душите им сияеха. Смееха се. Искаха се. Ненаситно. Отново и отново. Истински. Луната се опита да я докосне. Напразно. Тя усещаше само него. Поглъщаше го с всичките си сетива. Губеше се в собствената си наслада.
„Обичам те."
Усмихна се. Целуна го по челото и затвори очи. Отпусна се на гърдите му и мислите й затанцуваха в ритъма на сърцето му. Искаше й се да си открадне този миг и да го превърне във вечност. Доколкото се познаваше обаче, още утре щеше да избяга в ежедневието си. Да потъне в работата си, в книгите, в идеите си. Но докосната от него, от изминалата нощ, от следващата и от тази след нея.
Целуна го нежно, сгуши се в топлата му прегръдка и блажено се отдаде на съня.
Той се вгледа в лицето й. Обожаваше я. Устните й. Гарваново черната коса, която никога не се подчиняваше. Русите косъмчета по бузите й. Дългите мигли. Врата й. Бе толкова красива. Неспокойна дори в съня си. Прииска му се да я събуди само, за да се вгледа още веднъж в очите й, да се загуби в цвета им. Да чуе гласа й, смеха й. Но просто я помилва по раменете и зарови глава в косата й. Толкова отдавна не бе вдъхвал аромата й, че несъзнателно потрепери, когато познатото ухание се сля с кръвта му. Притисна я силно към себе си и сладко заспа.
Вятърът тихо се вмъкна през открехнатия прозорец и се сниши до леглото. Бяха щастливи. И двамата. Усмихнати в съня си. Прегърнати. Сякаш дишаха един за друг. Имаха се. Тази нощ. И следващата. И нощта след нея.
За пореден път разбра, че никога няма да е негова. И за първи си даде сметка, че не иска да е негова. Нейното сърце принадлежеше на друг. Ръцете й държаха ръцете на друг. Очите й се оглеждаха в очите на друг. Обичаше друг. Той нея също. Жадно. Нестихващо. Нежно. И завинаги. Отвъд думи и граници. Сега.
Внимателно ги зави с топлина и излезе. Знаеше, че я оставя в сигурни ръце. Полетя към черното на нощта. Свободно. Щастлив.
Заради нея.
Заради начина, по който бе красива.
Заради усмивката й.
Заради любовта й.
Заради щастието й.