автор: RumyRayk

на Еми

Тази нощ имам себе си само и пролет безсънна,
която в заспалите люляци трескаво шета.
С фини пръсти дълбае в тъгата бездънна,
и звъни във очите ми с хиляди, хладни дайрета.

Пърхат влюбени птици, безгрижно припяват
в предчувствия знойни за лято горещо.
С всеки звук от гърдите си крехки сега се прощават
с дихание живот, с любовта си, и с неслучено нещо.

Те не знаят, разбира се, тези детайли жестоки.
Те са щастливите птици на тази пролет безсънна.
Нека летят във безгрижните техни посоки.
И със тях, и без тях, все така ще осъмна -

без криле, и прегърнала най-безпощадният начин
по улуците криви скръбта си да стичам.
Пролетта да вали вместо мен (аз не мога да плача),
а след нощ като тази - едва ли, дори да обичам.