под седефеният полюлей с орхидеи от Изтока
С тези устни това тяло прелиствам облаците и това безпокойство
кафе сряда любов или събота каквото и да е мога да преглътна
с водораслени ръце да те обвия и да се смея с гръб мога
след завръщане от нощният бар олекотена неонова
сълзите да настаня в свивките на бедрата си
да ги превърна в птици дори да не вярваш
но толкова лесен е такта на светулките и
глезените ми могат сами да се извиват
под светлината от ковани фенери
над градинските джуджета
даваш ли си сметка колко
е безотказно небето
представи си
колко
хлад
но но
те те.
целувам
луна пулсираща
зад слепоочия олющени
в квадратите шахматни райграс
не ми пука за захвърленият живот
едноока книга разтворена на канапето
разпилените принадлежности по пода и
сандвича с пушено пиле е зъл и триъгълен
под седефеният полюлей с орхидеи от Изтока
мога по всяко време да влизам излизам от къщата
да гася осветлението звездите и мога да си купя пиано
черна рокля червило да докосвам каквото си пожелая мога
гардероба вазата мълчанието теб да смаля нощта не вярваш ли, докато
представи си колко хладно те целувам и колко съм гола под всичко това.