автор: kristi

Ламята откъсна
златната ябълка.
Дървото не изсъхна.
Най-малкият брат
уби ламята.
Намери златните ябълки.
И се влюби!
Дървото продължи да ражда.
По една златна ябълка
всяка година.
Ламята я нямаше.
Най-малкият брат-също.
Златните ябълки
натежаха
и дървото
остана без клони.
Червеите
загризаха ствола му.
И го изгризаха.
Останаха само корените.
Корените
не знаеха
какво е светлина и свобода.
Те-черното начало
на златните ябълки
никога
не се бяха влюбвали.
Извайваха красивото
и потъваха
все по-надолу и по-надолу.
Корените
късно разбраха,
че няма златни ябълки,
няма клони,
няма дърво....
Разбраха го,
когато червеите
стигнаха до тях.
Тогава се сплетоха,
станаха възел
от огромно желание
за оцеляване
и станаха по-жилави.

Когато пробиха мрака
на земните дълбини
бяха толкова силни,
че родиха недоволството,
което
не вярваше, че има
приказки.