автор: mavar

Отчаян, мрачен, прашен,
денят безпътен ме остави,
дойде ли нощ, звезда ли ме опари,
сърцето ли не може да удари?

Забързана не смогна сутринта,
със нежни длани грижите да свали,
безплодна нощ стопи се и деня,
наместо-радост в мъка ме удави!

И птицата на рамото не кацна,
отмина ме, къде ли отлетя,
на нечие, на чуждо рамо,
не чухте ли на славея гласа?

Дойде ли нощ или деня е нощ?!
От пепелта очите ми невиждат,
а имаше ли изгрев, а без залез,
нима е съмвало без залез...?