автор: nara

И днес назад поглеждам уморена,
поглеждам с болка оттегчена.
Нали неискаш да забравя,
нали неискаш да простя?
А болката така ужасно пари
и иска да почувствам самота.
Напред ще тръгна аз смирена,
напред ще продължа сама.
Неискам аз морално да остана.
неискам да сам ничия сега.
Когато си готов за мене,
когато искаш любовта
ела с протегната ръка
и в мойта длан я положи.
И днес назад поглеждам уморена,
поглеждам с болка оттегчена.
Но утре вече ще забравя,
защото утре ще простя.
И спомена така коварен
дълбоко в мен ще погреба.