автор: jel

/ сътворена сега/
Тя стоеше в почти в ъгъла на магазина и наблюдаваше хората. Не и обръщаха внимание. Разглеждаха микровълновите печки,музикалните уредби,
съдомиалните машини и всичко което имаше кабели и щепсели или батерии.
А тя нямаше. Е и тя имаше своя тайна но поситителите не е знаеха.
За тях тя беше стъкло и пластмаса. Разбира се имаше много по-красиви от нея еккспонати но те не работеха. Понеже нямаха батерии или просто бяха повредени,но понеже бяха евтини хората купуваха по две по три дано нещо се улучи. И така бе дни наред докато веднъж един човек се спря до нея и я купи. Занесе я в къщи на терасата и я остави там.
Дали не сбърках -питаше се човека а лампата мълчеше и слушаше
после човекът се прибра в стаята а лампата поглъщаше от слънчевите лъчи макар че големите облаци се бяха наговорили "Няма да ти дадем светлина!" Вечерта когато се стъмни навсякъде изведнъж стана чудото - лампата светна - е не много силно -мъждукащо но светна -облаците не и бяха попречили да поеме от светлината и сега тя светеше с тази светлина.
Някои членове на семейството и се пресмяха -" само толкова ли може..."
Други казаха тъжно -"та тя само мъждука." Но стопанинът се замисли и рече:
- Вижте колко е облачно времето,тези сиви облаци - звездите са се изпокрили
а тя събра от слънчевата светлина за нас и ни свети. Не е ли прекрасно това.
Вярное,че едвам мъждука,но утре когато изгрее слънцето тя цял ден ще се храни от него а през ноща ще даде светлината на нас. И ние няма да се спъваме в тъмното а ще виждаме нещата ясно,докато се разведили и отново грейне то - нашето слънце.