И пак ме гали вятър нежен.
И носи дъх на морски соли.
Слънце, хоризонт безбрежен,
а аз жадувам пак. Кого ли?
Тоз същия крайбрежен вятър,
и същите тез морски соли,
и слънцето, и хоризонта...
Но празни някак са. Защо ли?
Какво е вятърна милувка,
щом твоя дъх не чувствам в нея?
И що е морската целувка,
щом устни няма с теб не слеем?
И слъчевата топлина защо е,
ако телата ни не я излъчват.
А хоризонта? За какво е?
Дали и теб така измъчва?
Дали и ти със жест копнежен,
не търсиш начин да ме върнеш
или с инстинкта горд и "важен",
назад не щеш да се обърнеш.
И пак ме гали вятър нежен.
И носи дъх на морски соли.
Слънце, хоризонт безбрежен,
а тук отляво пак боли. Какво ли?