автор: angar

Старицата не трябва да умре.
Умре ли тя, ще се събори къщата,
която от години се крепи
единствено на нейните плещи-
съсухрени,
единствено на нейните ръце -
изсъхнали,
единствено на нейното сърце -
навярно вече също почерняло
от мъките на толкова години -
отдавна с радост и надежди
неполивано.

Ще се прекъсне оня род
на пуяците и петлите,
които повече от сто години
владеят двора.

Ще завладее буренът лехите,
ще задуши цветята и лозите,
върху дувара ще се покачи
и като пуяк ще се пъчи.

Така пустеят много дворове.

И много бързо се пренася селото
от къщите
във гробищата,
където хората са много повече
и празни къщи няма.

Докато буренът и там
очите им изпие.