автор: cobra

Тази папионка не ти отива,
приличаш на смешен пиколо,
без перспектива
обратен и то,
вземи куфара ми,
да,

не, не обичам цветя,
дай ги на милата стара портиерка
на входа ми и ела,
тя е толкова добра
и другия път, когато ме няма
ще ти сипе кафе
със грижовни ръце,
ще ти разкаже колко любовници имам
и как идват по трима….

Да, тази папионка не ти отива,
знам, че съм крива,
и леко красива,
мълчи и върви,
този куфар тежи,
не, не нося бельо
и скрупули нямам
но ти идваш, защо,
сякаш те притежавам,
и до късно стоиш,
и дори си представяш,
че съм твоят фетиш,
- Гарсон, издребняваш,
хайде, отивай да спиш,
не ме заслужаваш!