автор: mavar

Жестоки дни! Защо ли още има?
Светът върви - водата не почива
и тоя бряг и другият руши,
а там където талвег ври,
във ярост дива - борят се съдби!

Дървета, клони, корени насила,
повлякла е безжалостна стихия,
всемилостно отгоре Бог надзира,
но чий ли бряг познал е благост мила?

Пълзим във крак, от бряг, на бряг,
година, след година...
Човекът в нас, човеците раниха!
Човек убиха, друг не се роди!
Мечтаеме, жадуваме отново!
Отново Бог! Човек да ни дари...!