автор: silvanche

Спокойствие. В самолета е сравнително тихо. Хората или подремват или използват няколкото откраднати часа, за да поработят на спокойствие. Навън залязващото слънце е обагрило небето и облаците в невъобразими цветове: от златисто и ярко оранжево до кърваво червено и нежно розово.
Дишам бавно. Усещам как живота пулсира във вените ми. В тези минути, взети назаем от хаоса на ежедневието, се чувствам цяла, завършена, полезна, щастлива. Всичко е красиво. Обичам живота. А най-много обичам да съм на път.
Ако работата ми позволяваше, сигурно щях да посетя екзотични места, да обиколя света. Щях да се наслаждавам на новите и непознати неща и усещания за мен.
В пътуването има и доза риск, а хората обичат тръпката в живота. Адреналина. Донякъде тази страст показва и вятърничавата ни страна. Красноречиво доказателство за това е, че всички народи водят началото си от странстващите номади. А може би се дължи на страха на хората от сериозността, от обвързването, от поемането на отговорности и най-вече от смъртта.
Пътуването създава у човек успокояващото и в същото време лъжовно усещане за удължаване на живота. То е в основата си бягство от старостта. Странствайки се опитваме да осъществи вечната си мечта: ако не може да избегнем, то поне да отложим във времето срещата с Бледоликата. Човек понякога толкова се вкопчва в тази химера, че отказва да живее по друг начин. Пристрастява се. Ние сме слаби същества и се поддаваме на изкушенията, а има ли по-голямо такова от вечния живот или поне от свободата.
Хората обичат да пътуват и по не толкова безобидни причини. Характерни за човека черти са амбицията и алчността. Докато странстваме ни обзема чувството, че сме властелини. Фамилиарничим със света. Чувстваме, че ние му принадлежим и че и той ни принадлежи. Отново се опитваме да реализираме фантазиите си. Искаме да сме силни и властващи - всичко е в краката ни, всичко е наше.
Човек винаги се опитва да вземе повече, да достигне до по-далеч, да загребе от живота максимално, да е на върха. Човек го е страх. Човек бяга. А аз съм човек и като такъв се чувствам най себе си тогава, когато пътувам.