Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: silviqmileva
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13998

Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 2
Всичко: 432

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2022 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЮда Искариот - продължение 2 - Леонид Андреев
раздел: Преводи
автор: rajsun

И от тоя ден насетне Исус някак странно промени отношението си към него.
И по-рано, кой знае защо, Юда никога не му говореше направо, а и Исус никога не се обръщеше направо към него, но затова пък често го поглеждаше с ласкави очи, усмихваше се на някои негови шеги и ако дълго време не го бе виждал, питаше: къде е Юда? А сега го гледаше сякаш без да го вижда, макар че както и преди - даже по-упорито от преди - го диреше с очи всеки път, щом почнеше да поучава, но или сядаше гърбом към него и през рамо хвърляше думите си към Юда, или се правеше, че изобщо не го забелязва. И каквото и да говореше, дори днес едно, а утре съвсем друго, дори да казваше онова, което и Юда си мислеше - той като че ли винаги говореше против Юда. И за всички той бе нежен и прекрасен цвят, благоуханна ливанска роза, а за Юда оставяше само острите шипове - сякаш Юда няма сърце, сякаш няма очи и нос и сякаш не разбира най-добре от всички красотата на нежните и непорочни цветове.
- Тома! Ти обичаш ли жълтата ливанска роза с мургаво лице и очи на кошута? - запита веднъж Юда своя приятел, а той равнодушно му отговори:
- Розата ли? Да, тя мирише приятно. Но аз не съм чул рози да имат мургави лица и очи на кошута.
- Как? И туй ли не знаеш - че многоръкият кактус, който вчера раздра новата ти дреха, има само едно червено цветче и само едно око?
Но и това не знаеше Тома, макар че вчера един кактус наистина се бе вкопчил в дрехата му и беше я направил на парцал. Нищо не знаеше Тома, макар за всичко да питаше и да гледаше открито с прозрачните си и бистри очи, през които като през финикийско стъкло се виждаше стената зад него и вързаният за стената омърлушен осел.
След време стана и друга случка, в която Юда пак излезе прав. В едно юдейско село, което той дотолкова хулеше, че дори настояваше да го заобиколят, Христо бе приет много враждебно, а след неговата проповед и изобличаването на лицемерите ония изпаднаха в ярост и искаха да го убият с камъни, него и неговите ученици. Враговете бяха много и сатанинските им намерения несъмнено щяха да успеят, ако не беше Юда от Кариот. Обзет от безумен страх заради Исус, сякаш виждайки вече капки кръв по бялата му риза, Юда яростно и сляпо връхлиташе срещу тълпата, заплашваше, крещеше, молеше и лъжеше, и така даде време на Исус и учениците да се отдалечат. Невероятно подвижен и чевръст, той сякаш тичаше на десет крака, смешен и страшен в яростта и молбите си. Като бесесн се мяташе той пред тълпата и я замайваше с някаква странна сила. Крещеше, че Назарянинът изобщо не е обладан от бяс, а е чисто и просто мошеник и крадец, който ламти за пари, както и всичките му ученици, както и самият Юда - и тръскаше ковчежето с парите, кълчеше се и молеше, гънеше се до земята. И постепенно гневът на тълпата премина в смях и отвращение, и се отпуснаха ръцете, вдигнали камъни.
- Недостойни са тези да умрат от чиста ръка - говореха едни, дакато други замислено изпровождаха с поглед бързо отдалечаващия се Юда.
И пак очакваше Юда поздравления, похвали и благодарности, и току излагаше на показ изподраните си дрехи, и лъжеше, че са го били - но и този път, кой знае защо, беше измамен. Резгневеният Исус вървеше с широки крачки и мълчеше, и дори Йоан и Петър не смееха да се доближат, и всички, комуто попадаше пред очите Юда със съдраните си дрехи, с щастливо възбуденото си, но все още уплашено лице, го отпъждаха с къси и гневни възклицания. Сякаш не той бе ги спасил всичките, сякаш не той бе спасил техния учител, когото толкова обичаха.
- Искаш ли да видиш глупци? - рече той на Тома, който умислено крачеше последен. - Ето, гледай ги: вървят накуп като стадо овни и вдигат прах. А ти, умният Тома, креташ отдире, и аз, благородният, прекрасният Юда, кретам отдире като най-долен слуга, комуто мястото не е до господаря.
- Защо наричаш себе си прекрасен? - учуди се Тома.
- Защото съм красив - убедено отвърна Юда и му заразправя, като притуряше много от себе си, как метнал враговете на Исус, и се смееше на тях и на глупавите им камъни.
- Но ти си излъгал! - рече Тама.
- Да, излъгах - спокойно се съгласи Юда. - Аз им дадох това, което те искаха, те ми върнаха онова, което бе нужно на мен. И що значи лъжа, умни ми Тома? Нима смъртта на Исус не би била една голяма лъжа?
- Ти си постъпил лошо. Сега вярвам, че твоят баща е дяволът. Той те е подучил, Юда.
Лицето на Искариотеца побеля и изведнъж някак бързо се надвеси към Тома - сякаш бял облак налетя и затули пътя и Исус. С меко движение Юда пак така бързо го притисна до себе си, притисна го силно, парализира движенията му и зашепна в ухото му:
- Значи дяволът ме е подучил? Тъй, тъй, Тома! Пък аз спасих Исус. Значи дяволът обича Исус, значи на дявола са му нужни Исус и истината? Тъй, тъй, Тома. Но моят баща не е дяволът, а козел. Може и на козела да му трябва Исус? Ха? А вам не е нужен, така ли? И истината не ви трябва?
Разсърден и малко уплашен, Тома с мъка се отскубна от лепкавата му прегръдка и бързо закрачи напред, ала скоро забави крачка, мъчейки се да проумее станалото.
А Юда бавно се влачеше последен и изоставаше по малко. Ето вървящите в далечината се смесиха в пъстра купчина и вече не можеше да се различи коя от тези малки фигури е Исус. Ето и малкият Тома се превърна в сива точка - и изведнъж всички се скриха зад завоя. Юда се огледа, сви от пътя и на големи прескоци се спусна към дъното на каменистата долчина. От стремглавото тичане дрехата му се издуваше и ръцете му се повдигата нагоре като за полет. Ето, той се сурна по стръмното и като сиво кълбо се преметна надолу, одра се ó камъните, скочи и гневно се закани с юмрук на планината:
- И ти ли, проклетнице!..
И неочаквано сменил бързия бяг с мрачна и съсредоточена мудност, той си избра място до един голям камък и бавно седна. Понамести се, за по-удобно сложи дланите си една до друга на сивия камък и тежко отпусна главата си върху тях. И тъй седя час, и два, без да шавне, заблуждайки птиците, неподвижен и сив като самия сив камък. И пред него, и отзад, и отвсякъде се издигаха скатовете на долчината и остро изрязваха къс синьо небе; и навсякъде околовръст, вбити в земята, се извисяваха огромни сиви камъни - сякаш някога си тук бе валял каменен дъжд и капките му бяха застинали в безкраен размисъл. И на посечен надве и обърнат череп приличаше този див и пустинен овраг, и всеки камък в него беше като застинала мисъл, а те бяха много, и всички те мислеха - тежко, безкрайно, упорито.
Ето, дружелюбно припълзя досами Юда на несигурните си крачета подлъган скорпион. Юда го погледна, без да вдига глава от камъка, и отново неподвижно се втренчиха в нещо очите му - и двете неподвижни, и двете забулени с белезникава странна мътилка, и двете сякаш слепи и странно зрящи. Ето, от земята, от камъните, от пукнатините заизвира спокойна вечерна тъма, обви неподвижния Юда и бавно запълзя нагоре - към светлото избледняло небе. Настъпи нощта със своите мисли и сънища.
Тази нощ Юда не се върна за нощувка и улисани във всекидневните си грижи за прехраната, учениците ропраеха срещу неговото нехайство.
(следва)))


Публикувано от aurora на 17.04.2006 @ 12:15:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   rajsun

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.06.2022 год. / 17:28:58 часа

добави твой текст
"Юда Искариот - продължение 2 - Леонид Андреев" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Юда Искариот - продължение 2 - Леонид Андреев
от Pord на 17.04.2006 @ 13:36:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev
Поздравления за преводаческия труд и нюх! Леонид Андреев е малко известен у нас. В творчеството му има нещо мистично. Не знаех тази му творба. Интересна ще ми бъде неговата интерпретация на тези събития. Напоследък много се пише и говори за истината около Юда, особено след доказването на автентичността на неговото евангелие. Впрочем, такъв роман ("Евангелие от Июда") е писал един полски писател, излезе на български преди 15-16 години.
Всичко обаче показва каква тежка битка се е водела около доказването на легитимността на един или друг евангелист, едини или друг персонаж, едно или друго събитие. Личи "натамянаването" на нещата, за да добият вид на стройно учение.
Интересно е, че на основата на една митологизирана красива измислица е положена новата европейска култура! И толкова неща са добили статут на крилати фрази и нарицателни имена (целувката на Юда), че без тяхното познаване е невъзможно постигането на по-дълбоките прластове в европейското изкуство.
:)))))))))


Re: Юда Искариот - продължение 2 - Леонид Андреев
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.04.2006 @ 22:45:48
(Профил | Изпрати бележка)
Давай нататък!
Много интересно! Съвсем друг поглед на Леонид Андреев върху психологическите портрети на Апостолите и Иисус.
Имам си една доста любима книга - "Операция Троянски кон", там образът на Юда пъ от друга гледна точка е показан... като че ли събирам малко късчета цветно стъкло, за да си изградя собствената мозайка! И все повече и повече се питам - наистина ли Юда е такъв, какъвто го представят!
Райсън, мерси за превода! Нали има още?!