А аз пък, в богове не вярвам!
И винаги такъв съм бил!
И дните си в безверие прекарвам,
и никой друг не ми е "мил".
За работата бил съм "женен", казват.
Ами... коя ли друга е достойна?!?
Защо са ми? Да ми крещят?!?
Е, не! Мерси! Самичък ми е по-спокойно!
Нали ги виждам - фЙешън кукли!
Излез на улицата - всичките еднакви!
И на коя човек "око да хвърли"?
Е, не! Мерси! Аман от фукли!
Ма как бе, виж я! - вика ми Илия.
И толкова е умна! - не спря да ми я хвали.
Така е! Но е кривотия!
Е, не! мерси! Аман и от скандали!
Е няма ли една нормална? - Илия пита пак.
За тебе всички ли са луди?
Извинявай, братче, ама си глупак! -
почесва се и ми се чуди.
А може пък така да е!
Може аз пък да съм сбъркан.
Но тъпичко и скучно ми е.
Живота виждам сив, изтъркан.
Оп... изпуснах думичката "скучно".
"Железен" уж съм, а пък ме е срам...
Не, няма грешка - чу се доста звучно.
На пич се правя, но е кофти да си сам...