автор: rajsun

ІІ.
Постепенно свикнаха с Юда и престанаха да забелязват грозотата му. Исус му даде да държи ковчежето с парите и с това върху него легнаха всички домакински грижи: той купуваше необходимата храна и дрехи, раздаваше милостиня и по време на странствуванията търсеше място за почивка и нощуване. Всичко това той правеше много майсторски и скоро спечели благоразположението на някои ученици, които виждаха старанието му. Юда лъжеше напровала, но и с това свикнаха, тъй като зад лъжата не виждаха лоши постъпки, а тя правеше разказите му особено любопитни и живота - за прилича на смеша, а понякога и страшна приказка.
По думите на Юда излизаше, че той познава всички хора и всеки човек, когото познава, е извършил през живота си някаква лоша постъпка или дори престъпление. А добри хора според него се наричат онези, които умеят да скриват делата и мислите си; но ако такъв човек го гушнеш, прикоткаш и хубавичко го поразпиташ, от него като гной от пробит цирей ще потекат какви ли не гадости, мръсотия и лъжи. Юда на драго сърце признаваше, че понякога той лъже, но се кълнеше, че другите лъжат още повече и ако има на света някой излъган, това е той, Юда. Случвало се било някои хора да го лъжат много пъти - и тъй, и иначе. Така веднъж ковчежникът на някакъв богат велможа му признал, че вече десет години все иска да открадне повереното му имущество, но не може, защото се бои от велможата и от съвестта си. Юда му повярвал, а оня да вземе да открадне и го излъгал. Но Юда пак му повярвал - тогава пък оня взел, че върал краденото на велможата и пак измамил Юда. И всички го лъжели, дори животните: когато галел кучето си, то го хапело по пръстите, а когато го налагал с тоягата -лижело му краката и го гледало в очите, като че гледало баща си. Той убил това куче, заровил го дълбоко в земята и дори го затиснал с голям камък, но кой знае? Може като го е убил, то да е станало още по-живо и сега не лежи в ямата, ами палува някъде с другите кучета.
Всички се смееха на разказа на Юда, а той самият приятно се усмихваше, присвиваше живото си и присмехулно око и тутакси, със същата усмивка признаваше, че е послъгал: не е убивал кучето. Но ще го намери и ще го убие, защото не иска да бъде измамен. И на тези Юдови думи се смееха още повече.
Ала понякога в своите разкази той надхвърляше границите на вероятното и правдоподобното и приписваше на хората такива наклонности, каквито нямат дори и животните, обвиняваше ги в такива престъпления, каквито не е имало и не може да има. И понеже при това той назоваваше имената на най-почтени люде, някои се възмущаваха от клеветата, други пък шеговито подмятаха:
- А майка ти и баща ти, Юда, не бяха ли добри хора?
Юда присвиваше око, усмихваше се и разперваше ръце. Клатеше глава, а с нея се клатеше и застиналото му, широко отворено око и мълчаливо гледаше.
- Че кой е баща ми? Може да е онзи, дето ме биеше с пръчка, а може да е и дяволът, и козел, и петел. Може ли Юда да познава всички, с които майка му е делила леглото си? Юда има много бащи, за кого от тях питате?
Но тук се възмущаваха всички, понеже почитаха родителите си, а Матей, твърде начетен в писанието, строго казваше с думите на Соломона:
- Светилникът на тогоз, който злослови баща си или майка си, ще угасне в дълбока тъмнина.
Йоан Заведеев пък надменно подмяташе:
- Ами ние? Какво лошо ще кажеш за нас, Юда от Кариот?
Юда с престорен уплах размаха ръце, сгърчи се и захленчи като просяк, който напразно моли минувач за милостиня:
- Ох, изкушават горкия Юда! Присмиват се на Юда, искат да измамят клетия, доверчивия Юда!
И докато едната страна на лицето му се гърчеше в палячовски гримаси, другата се поклащаше сериозно и строго, и широко отворено беше никога несклопващото се око. Най-много и най-силно от всички на шегите на Искариотеца се смееше Петър Симонов. Но един ден той внезапно се начумери, стана мълчалив и печален, хвана Юда за ръкава и бързо го дръпна настрана:
- Ами Исус? Какво мислиш за Исус? - наведе се той и попита с напрегнат шепот. - Само не ме поднасяй, моля те!
Юда злобно го изгледа:
- А ти какво мислиш?
Петър уплашено и радостно зашептя:
- Аз мисля, че той е син на Живия бог!
- Тогава защо ме питаш? Какво може да ти каже Юда, чийто баща е козел?
- Него обичаш ли го? Ти май никого не обичаш, Юда.
Със същата странна злоба Искариотецът отсече:
- Обичам го.
След този разговор Петър два дена гръмко наричаше Юда свой приятел-октопод, а онзи непохватно и все така злобно гледаше да се отърве от него, сядаше в някой тъмен ъгъл и седеше там мрачно, като святкаше с бялото си несклопящо се око.
Единствено Тома слушаше Юда напълно сериозно. Той не разбираше от шеги, притворство и лъжа, от играта на думи и мисли и във всичко търсеше солидното и недвусмисленото. И всики разкази на Искариотеца за лоши хора и постъпки той често прекъсваше с кратки забележки:
- Това трябва да се докаже. Ти чул ли си го с ушите си? Кой друг беше там, освен тебе? Как се казва?
Юда се дразнеше и пискливо крещеше, че лично е видял и чул всичко, но упоритият Тома продължаваше да го разпитва натрапчиво и спокойно, докато Юда не си признаеше, че е излъгал, или скалъпваше нова, правдоподобна лъжа, над която Тома дълго се замисляше. И щом откриеше грешката, веднага идваше и равнодушно уличаваше лъжеца. Изобщо Юда будеше у него силно любопитство и това създаде между тях нещо като дружба, пълна с крясъци, смях и ругатни, от едната страна, и със спокойни настойчиви въпроси - от другата. Понякога Юда изпитваше нетърпимо отвръщение към странния си приятел и като го пронизваше с острия си поглед, му казваше раздразнено, почти умолително:
- Какво искаш? Всичко ти казах, всичко!
- Искам да ми докажеш, как може козел да ти бъде баща? - равнодушно и неотстъпчиво питаше Това и чакаше да му отговорят.
След един такъв въпрос Юда изведнъж млъкна и учудено го огледа от краката до главата: видя дълга права снага, сиво лице, открити прозрачно-бистри очи, две дълбоки гънки, слизащи от носа и губещи се в твърдата, равно подстригана брада, и внушително рече:
- Колко си глупав, Тома! Ти какво виждаш насън: дърво, стена или магаре?
Тома някак странно се смути и нищо не отвърна. А през нощта, когато Юда вече притваряше за сън живото си и неспокойно око, той извднъж му подвикна от своята постеля - сега двамата спяха заедно на покрива:
- Не си прав, Юда. Аз сънувам лоши сънища. Ти как мислиш: дали човек е отговорен и за сънищата си?
- Че кой му сънува сънищата - той или някой друг?
Тома тихо въздъхна и се замисли. А Юда презрително се усмихна, плътно склопи крадливото си око и спокойно се отдаде на своите метежни сънища, чудовищни блянове и безумни видения, цепещи на парчета неравния му череп.
Когато при обиколките на Исус из Юдея пътниците приближаваха някое селище, Искариотецът наговорваше лоши неща за жителите му и предричаше беда. Но почти винаги ставаше така, че хората, за които той говореше лошо, с радост посрещаха Исус и неговите другари, обграждаха ги с внимание и любов и приемаха вярата, а ковчежето на Юда натежаваше така, че той се озорваше да го носи. И когато му се смееха, че е сбъркал, покорно разперваше ръце:
- Така е! Така е! Юда ги смяташе за лоши, а те излязоха добри: и повярваха, и пари дадоха. Пак измамиха Юда, горкия, доверчивия Юда от Кариот.
Ала веднъж, след като отминаха едно селище, което ги бе посрещнало радушно, Тома и Юда разпалено заспориха за нещо и за да решат спора, се върнаха обратно. Чак на другия ден настигнаха те Исус и учениците, и Тома беше смутен и печален, а Юда гледаше гордо, сякаш очакваше начаса да почнат да го поздравяват и да му благодарят. Тома приближи до учителя и рече:
- Юда е прав, Господи. Тези хора са глупави и зли и на камък падна посятото от тебе слово.
И разказа какво се бе случуило. Като излезли от селището Исус и учениците му, една бабичка писнала, че й го няма малкото бяло козле и набедила заминалите, че са го откраднали. Отпървом спорили с нея, но понеже тя настоявала, че няма кой друг да го открадне, освен Исус, мнозина повярвали и дори се канели да хукнат да ги гонят. Козлето скоро се намерило, било се оплело из храсталаците, но въпреки това решили, че Исус е лъжец и може би дори крадец.
- Така значи! - изстъпи се Петър и ноздрите му се издуха. - Господи, искаш ли да се върна при тия глупци и...
Ала Исус, който през цялото време бе мълчал, сурово го изгледа, а Петър млъкна и се скри зад гърбовете на другите. И никой повече не заговори за станалото, като че ли нищо не се бе случвало и сякаш Юда не бе излязъл прав. Напразно се въртеше и пъчеше той и правеше скромно своето раздвоено, хищно, кривоносо лице - никой не поглеждаше към него, а ако погледнеха, то изпод вежди, дори сякаш с презрение.
(следва)))