Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anilev
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13692

Онлайн са:
Анонимни: 54
ХуЛитери: 10
Всичко: 64

Онлайн сега:
:: rady
:: Artemis
:: Elling
:: secret_rose
:: Mitko19
:: LATINKA-ZLATNA
:: mamasha
:: zebaitel
:: leslieshay
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2017 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕдин ден
раздел: Разкази
автор: Ognian

Църквата избухна в огън сред хората, които се бяха събрали, за да оплачат един убит генерал. Покривът рухна върху тях в пламъци и погреба десетки. Но не и главната цел на атентата - монархът, които закъсня и това го спаси.




Малкият, зелен и чист град, тежко разтърсен, изтръпна от страх. В новата си история никога не беше виждал това. За минути, стотици мълчаливи минувачи оградиха топлите тела и развалини, с празни, невярващи очи.

Извършителите на престъплението не подозираха, че ще бъдат първите по терористична смърт в по-голямата част от 20 век. Бяха преследвани и унищожени от властите. После бяха тихо оправдани, наречени герои и синове на народа. Сетне отново заклеймени.

Въпреки всичко те постигнаха желаното - бяха най-силни в смъртта на другите.


В този ден.


************************

Бойците на въоръжената съпротива бързо завладяха Пном Пен. В черните си униформи, те победоносно обикаляха притихналият и уплашен град. Взривиха банката,сградите на централната власт,чужди посолства. Улиците бяха покрити с цветен килим от непотребни банкноти. Изминаха първите часове на новия, справедлив строи.

Червените Кхмери дадоха на жителите няколко минути срок, за да се евакуират. Трябваше светкавично да изоставят къщите си и почти цялото си имущество.Само това, което ръцете им можеха да носят.

В този ден,огромни, десетки километри човешки колони бавно напредваха в непоносимият зной, без никаква медицинска помощ, транспорт, с оскъдна храна. Единствената организация бяха войниците, които безстрастно разстрелваха всички, които не можеха да ходят.


Край пътищата се появиха големи, подути купове от тела.

В първите няколко дни на евакуацията на Пном Пен загинаха двадесет хиляди. Но това беше само началото. Започна планираното изтребление на един милион и половина души.


******************************


В колибата си, дълбоко в джунглите, старецът неспокойно се раздвижи. Навън великолепието на света се разбуждаше.Детска песен звънко се разнесе под клоните на вековното дърво. Човекът, който унищожи стотици хиляди семеиства, в заника на живота си беше създал семейство. Пред колибата пeeше дванадесет годишната му дъщеря.

Старецът се усмихна и се заслуша в песента на детето си, заедно с песните на птиците. Надигна се, за да иде при нея, но внезапно се хвана за гърдите, сгърчи се и със стон се отпусна неподвижен на рогозката.

В този ден, Салот Сар, известен още като Пол Пот умря с чиста съвест, ненаказан, бързо и спокойно в леглото си. Съдбата странно поиска той да издъхне в деня на черния си триумф, преди 23 години.

*****************************

Няколко часа по-късно, в Ню Йорк, Велин остави машинално телефонната слушалка на бюрото.Без да вижда небостъргача, който изпълваше прозореца пред него, остра скръб го прониза. На другия край на света беше свършил живота на една жена, с която беше израснал и обичаше.

Зад него някой извика: "Време е за обед."

Не знаеше, че в този ден, но след години, светът щеше да напусне друга жена,която обичаше.

****************************

Във Великденската нощ хората край църквата се бяха събрали със свещи в ръце. Опитваха се да запазят пламъка, но силен, студен вятър упорито гасеше светлината.

Удари дванадесет часа. Тогава,изведнъж, вятърът се поколеба, разпиля се, сетне утихна, замря. Хората се раздвижиха, отвориха ръце и пламъчетата осветиха тъмния площад.

В множеството един мъж се усмихна без изненада, вдигна своята свещ и пристъпи напред.


*******************************



Беше безкрайно повтарящият се 16 април. Ден, като другите. Но не за всеки.


Публикувано от hixxtam на 17.04.2006 @ 02:49:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Ognian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Едем XIX
автор: LeoBedrosian
229 четения | оценка 5

показвания 67938
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Един ден" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Един ден
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.04.2006 @ 08:50:33
(Профил | Изпрати бележка)
:-)))
Съвсем скоро гледах един филм по Военния телевизионен канал BTK - за жертвите на комунизма при атентата в катедралата Света Неделя на 16 април 1925 г. И се убедих, как сме узичавали собствената си история... за голямо съжаление!!!

Въпреки всичко... Пристъпвай напред...с Вяра, Надежда и Любов!

Пишеш много дълбоко!