автор: estir

Слънчевото муле се върти,
с циганското колело на двора,
дупето му вечер ще заспи,
боднато в звездите от умора.
Няма да порасне любовта,
в пръстенче да може да живее,
Тръшне ли и детството врата,
нежната и сянка се разсейва.
Къщата се пълни със метли,
въздух с дъх на стара кожа.
Място не остава за мечти,
вещите да могат да се сложат.
В няколко кубика самота,
кърпим на душите си музеи,
в стари погрозняли плашила,
свраките ни учат да живеем.

....Искам да обичам, не сега,
може би, когато е удобно.
Смешно е, но всъщност е така..
утрето е вчера безпардонно
Вчера пък е счупено гърне,
вечер го залепям с надежди,
утре се залъгвам, че ще спре,
този кръговрат да ме изчезва.
Слънчевото муле се върти,
също, като пръста на съдбата,
някога ме стряска да мълча,
някога ме хвърля в небесата....
Раждане, умиране, копнеж.
иска ми се лудо да живея.
Дявол да те вземе интерес,
сигурно без теб ще остарея.
Нека се целувам с любовта,
в пръстенче небето да се шири,
Искам да обичам, но сега,
както му прилича - с панаириJ)))