автор: Neoart

Вървя из един прекрасен европейски град и от всякъде се носи един невероятен аромат на спокойствие. Местните хора са излезли на разходка да покажат новите си дрехи, да се срещнат с познати и приятели. Да споделят един миг от живота си с други, макар и непознати хора дошли от знайни и незнайни земи . . .

В един момент усещам, че във въздуха витае някакво чувство за детство и зелени простори. За нещо толкова обикновено и толкова съкровено, че не ти се вярва да го срещнеш точно тук, в центъра на милионния град. . . Звъни трамвай - не, не е това. Минава колоездач - и това не е. . . И тогава го зърваш. Сякаш лястовица е преминала за миг пред погледа ти. Ако го търсиш ще го видиш веднага. Ще усетиш излъчването му на пълна с мечти лятна нощ споделена с приятели на някоя зелена поляна. . . А има ли вече такива места?
Като падащ лист, леко пожълтял и преждевременно откъснал се от клона, пред теб минават спомени и тогава разбираш - печена царевица. Печена на жар до почти прегоряло царевица. Извадена от жаравата и завита в собствената и шума за да запази топлината си по-дълго. За да може по дълго да ни разказва случки от полето. За да може да ни предаде всичко свое и да вземе от нас това, което сме готови ние да и дадем.
Угаснали въгленчета са се скрили между едрите печени зърна наредени в редици по дължината на кочана. Угаснали въгленчета, като някакви кратки сънища, които са проблеснали за миг и неуловими са затворили огнени очи за винаги. . . А там някъде, горе, във високото бездънно синьо, толкова синьо, та чак черно, се ражда нова мечта. Някакво малко въгленче с размера на голямо слънце умира в небето за да може нечия мечта да се сбъдне.
Не можем всички заедно да вървим напред и нагоре. Няма начин! Някой върви по-бързо. Друг в обратна посока. Трети на ляво или пък е спрял да почива уж за малко а е останал цял живот тук. . . Някои са тръгнали по-рано. Други дори не знаят на къде вървят. . . Една мечта затваря очи - ражда се друга. Една звезда пада - друга изгрява . . . Но аромата на щастие и усещането за препълнено с обич сърце, простора, който с времето се стеснява, но на нас ни харесва да го помним в първоначалният му вид винаги ще се връща с една най-обикновена печена царевица. . .

Да пием за малките зрънца, които, подредени в редове по своя логика правят един голям и препълнен с мечти небосвод!