Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: rhymefan
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13945

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 1
Всичко: 433

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДано ми прости!
раздел: Поезия
автор: pc_indi

Това е то!Реших и си отивам!
С два белега от лявата страна.
Не можах от раз да я изтръгна,
затова и белезите са ми два.
Убих я!Просто нямах избор-
не се развиваше добре.
Не исках да отглеждам изрод
с изядено наполовината сърце.
И не че съм била непредпазлива...
Очаквах я-тъй,както корабът земя.
И стаичка приготвях й грижливо-
с перденца и таванче на цветя.
Махтуб!Такава е Съдбата.
Не е била със моя ген.
От Горе са объркали жената
и Тя не е била за мен.
Изтръгнах я-през сЪлзи и през болка,
а после над трупа й помълчах.
Научих се да бъда и жестока-
към себе си и се наказах с грях.
Ще вляза в някой храм,а пода
под грешните ми стъпки ще кънти.
И на колене ще падна,да помоля
Бог за този грях да ми прости.
Да ми прости,че я убих насила!
Да ми прости,че абортирах Любовта!
И ако не съм се повредила,
да мога някой ден да я родя!
Да ми прости,че не можах да заобичам
Другия и правех го за смях!
Че любовта му цял живот отричах
и като тумор във сърцето му растях!
Да ми прости,че си спасих сърцето
и го обвих с бодлива тел,
за да не бъде никога превзето
и за никой да не е хотел!
Да ми прости,че да обичам мога много,
но искам и да съм щастлива!
И в любовта си мога да изгарям!Мога!
Но искам и да знам защо съм жива!
Да ми прости,че не познавам Любовта!
И аз ще му простя,че позволи това!


Публикувано от hixxtam на 14.04.2006 @ 05:48:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

28.11.2021 год. / 10:55:12 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.