автор: miglena

В жарава от светулки
изпепелявай дребните неща.
Потопи се във забрава,
за да си спомниш:
как си разпалвал съчки,
упоен от мириса на дим в косата,
и си отпивал диамантена роса.
Жажда за безсмъртие...
Трептял си като струна.
Като Дъга.
Търсел си неповторимото.
Преследвал си непостижимото.
Кога ли си срещал себе си
в задъхания ритъм на Програмите?
Може би - на всеки финал.
Но финалите се повтарят без край...
И къде е началото, когато
мечтите започват в спомена.
Усетът за мига е среща
с тръпката на вечността.
Пресъздай своя ред в хаоса
на непреодолимото време.
Преодолей оковите на
разчертаното пространство.
Открий в дланта си следи
от допира с вечния Дух.
Успееш ли, за Теб е този
Миг от Вечността.
Сега.
И завинаги.