Знам, че в храстите са душите
на моите бащи,
в житото
е болката на моя баща
и в голямата черна гора.
Знам, че техните животи, които са изгаснали
за нашите очи,
имат убежище в житните класове,
в синьото чело на юнското небе.
Знам, че мъртвите
са дърветата и ветровете,
мъхът и нощта,
която полага своите сенки
върху хълмчето на моя гроб.