И пак се случи нещо непредвидено.
Ръцете ти не искат да те слушат.
Отварят се прегръдките на мидите.
А пясъкът очаква ги на сушата.
Разказваш нещо дълго и объркано.
Очите ти се смеят по момчешки.
Нощта си тръгва. Утре ще се върне.
А ти си моята щастлива грешка.