Очите ми се чупят на кристали.
И на стъкла от огледало.
Във твоите звездите са видяли,
а морето в тях се е изляло.
За тебе се отварят всяко утро.
За да се сбъднеш в тях за миг.
А в нощите са дълго будни...
Че сънищата някога болят.
Очите ми са просто грешници.
Без избор, без мечти и без покой.
Свещи са, но им го няма свещника.
А блясъкът им... той е твой.