автор: mavar

Пейзажите със дните обедняха
и стихна танца - клетите листа,
такава участ скръбна не мечтаха,
във утрото разпукнало леса!

Дърветата незримо оголяха,
отчаяни, наведоха глави.
Разбра ли някой, че скърбяха?
Щастлив е тоя, който не скърби!

А вятърът във клоните лудува,
затихне малко - сетне налети,
какво ли свири в вейки натежали
под бремето на тягостните дни?

А тази сутрин всички оживяха,
нагиздени във бяла тишина,
но може би за нея не мечтаха?
Сияйна, но студена красота!