автор: Mojsei

По повод на един разговор
за природата на еротичното


Бавно тръгвам, в пряспа бяла
и разбирам, че си цяла,
ти ме искаш, аз те чувствам
аз те моля, ти отвръщаш,
ти потрепваш, аз поемам,
аз те викам, ти си ехо,
ти си полъх, аз съм жажда -
аз я гоня, тя се ражда:
ставаш къща, аз пък влизам,
търся пътя, ти ме водиш,
няма край, но има нежност,
с теб сме двамата в безбрежност
и готови сме за рая,
но не искаме до края
да пребродиме гората
и, познали красотата,
спираме се многократно
и се връщаме обратно
с очи в очите - с възхита,
със сърце за другия, което пита,
с тела, притихващи в стон,
в общо тяло - без фасон
и в милувката последна,
ти с любов дълбока ме погледна.