автор: lovely

Преди сънят отново да те победи,
спомни си моята прегръдка в мрака,
заспивайки във миналото се върни,
защото там несбъднат миг те чака.

Тогава ще ти се присъня аз,
като вълшебница, не в този свят родена,
със топли думи, с нежен глас,
ще ти разкажа приказка, за тебе сътворена.
***
Живяла някога в далечно царство
принцесата със морските очи,
растяла тя във свойто господарство,
в красиви, влюбени мечти.

Тя тичала сред бреговете,
окъпана от горската роса,
а слънцето стопявало й снеговете
и ги превръщало в цветя.

Била щастлива малката принцеса,
но зла магьосница й завидя,
ориса я на друго царство принца да хареса
и да загуби любовта.

Дочул притихналия вятър
злокобното проклятие в нощта,
ядоса се и с тежък трясък
провикна се в заспалата гора.

"Цветя, дървета, малки птички,
над царството надвисна днес беда,
ще бдим да пазим дружно всички,
принцесата да не познае любовта!"

И станала гората по - красива,
принцесата затрупвала с цветя,
а царството със тръни обрадила,
за да не влиза Любовта.

Но търгнал сам по пътища незнайни
далечен принц със светнали мечти,
сънувал бе сред брегове безкрайни
принцесата със морските очи.

Била прохладна тиха вечер,
заспала уморената гора
и тъжна песен от далече
принцесата долчула във нощта:

"Аз скитах се сред светове безкрайни
да диря твойта красота,
легенди слушах и разкривах тайни,
но не намерих любовта.

Дали зад тези тръни обградена
не чакаш да ме срещнеш ти
и любовта в сърцето ти стаена
към слънцето да полети."

Усмихнала се малката принцеса
и влюбила се в тъжния му глас,
родена бе тя него да хареса
в притихналия нощен час.

И стана чудо сред гората,
оградата превърна се в цветя,
за да намери принцът в тъмнината
пътеката към любовта.

Но в този късен нощен час,
когато всички тихо спеше,
със черни думи, с пъклен глас,
магьосницата планове кроеше.

Промъкна се при малката царица
с магия нея да приспи,
а принцът да превърне във звездица,
която утрото ще заличи.

И от тогава само вечер
принцесата все скита в мрака,
да види своята звездица отдалече
преди да е дошла зората.
***
Затуй недей принцеса да обичаш,
над нея все прокляти тежи,
дори във любовта си да се вричаш,
събдата ще я заличи.