автор: gadina_

От ден на ден те чувствам по-далечен.
А споменът - като разказан случай.
Отива си... и май е безнадеждно,
това, което скоро ще се случи.
А можехме преди, да, по-преди,
когато виждахме, че огънят угасва,
да му помогнем пак да пламени,
а спукващото се - да го напаснем.
Да, знам, че щом обърне се колата
от там нататък - пътища различни.
И че е важно да вървим нататък,
И пак да можем силно да обичаме.
Да можем да извличаме и изводи
(да знаеш как я мразя тази дума)!!!
Дали го осъзнаваш, че си тръгва?
Ще плащаме! Но колко ще е сумата...
Сега те чувствам друг, и си далечен,
А себе си... Усещам се самотна.
Във тази кауза сякаш сме обречени.
Дано не я разтегнем - доживотно...