автор: angar

Маса в двора. И пред нея - столче.
И на столчето седи Глигорчо!

А пред него чаша със пърцуна,
той я вдига и на петля дума:

"- Петльо-Ебчо, млади кога бяхме,
помниш ли каква любов въртяхме!

Аз оправях всичките комшийки,
ти - кокошките им голошийки!

Всяка баба, всяка булка млада,
зарад мене в своята ограда
разковаваше една тараба!

Нямаше за нас със теб прегради,
Петльо-Ебчо, кога бяхме млади...!"

И на Ебча чашата долива.

Ебчо бавна глътчица отпива,
като вдига поглед към небето,
и отвръща с горест във сърцето:

- Хората си знаете самите.
Тука аз ще кажа за петлите:

сдържа ли се , или се раздава -
на петела времето минава!

Някога, пърцуна като пийнех,
плясках, кукуригах и се биех!
На високо гребена си вирех,
голошийките наред задирях!

А сега дойде такова време -
като пийна - и ми се додреме!