автор: nel4o

Небрежност и нечовечие около мене
накъдето и да се обърна.

Страх от безплътността на живота ми,
страх от безразличието, с което живея.

Хора без лица, или с едно и също лице,
странно и тъмно, непознато.

С имена, които не мога да кажа,
или които вечно забравям.

Хора, за които дори не мисля.
които дори не съществуват

извън този измислен свят,
но хора по-истински от теб.

Хора, които не ме забравят,
само защото им напомням с присъствието си,
че съм тук, или почти тук.

Точно както напомнях на тебе.

И те ще ме забравят, когато изчезна,
на секундата.

Не като теб-още много преди това.
Хора, непознати,
които ме питат само: как си,
на които винаги казвам: добре.

Решен е ребуса на живота ми-
сама, без дом, с непознати, до края.

Остава само един въпрос нерешен:
В свят, в който тебе те няма,
аз как мога да съществувам?