Та нека да ви съ представя.
Приятно мий, Галина.
И нека въ ни притиснява,
чи нося странно ими.
Той дядо беши генерал,
а татьо пък войдвода.
И трябваши да зема крал.
Ма зех аз... гола - вода.
Докат го чаках тоя крал
да прати ми хабера.
Зима чи прасна мъ биля
тук сляпата ниделя.
А Ганьо беши убавец,
ливент, юнак юначен.
И атлитичен бря, жребец -
га беши млад обачи...
И докато съ завъртя
пет дяца ми направи.
Пруклетата му "слепота"!
Сига шъ дуя крави.
Сига шъ чакам да поседна -
кът, чи съм млада булка...
Отдавна взе, чи ми просветна
Ма то, след дъжд - качулка.
Та исках да ви съ придставя.
Галина и мойто ими.
Шъ мъ намерите в бустана -
пливя и раждам рими.