автор: fightingone

Искам те, а ти не си тук. Почивам си
в тази градина, дишам цветната мисъл е
преди речта в тихия въздух. Дори името ти
е блед призрак и, въпреки че го издишвам отново
и отново, то няма да остане с мен. Тази вечер
ще те измисля с въображението си, движенията ти по-ясни
от думите имам те каза ти преди.

Където и да си сега, вътре в моята глава ме заковаваш
с поглед, стоиш тук докато хладната късна светлина
се разтваря в земята. Измислих устата ти грешно,
но въпреки това тя се усмихва. Прегръщам те по-силно, мили надалече,
откривам любовта, докато зовът на нощните питиета
ме прекъсне и превърне онова, което щеше да се случи, беше сигурно,
в спомен. Звездите снимат филм за нас за пред никого.