Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: rhymefan
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13945

Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 6
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: mitkoeapostolov
:: rajsun
:: Heel
:: rhymefan
:: zinka
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМалка история с музика
раздел: Разкази
автор: radi_radev19441944

Тази мелодия ме събуди среднощ. Тя прозвуча красиво и болезнено , но не разбрах от къде се появи.Сякаш се намирах в концертна зала със съвършенна акустика и оркестър от блестящи изпълнители.. Някакъв невероятен консонанс от хармонии заливаха залата и хукваха навън през мраморните колонади на амфитеатъра,преплитаха се и бягаха по тротоарите. Мъчех се да се сетя от къде съм я чувал , но не се сетих. Не бях я чувал никъде.
После още известно време кънтя отвътре с неповторима нежност- акорди от пиано и оркестър-накрая заглъхна и изчезна. На сутринта не си спомнях нищо от нея . Това ,което беше останало нямаше нищо общо с онова. Очарованието беше загубено . Звучеше монотонно и банално . Като самото ежедневие.
После още няколко пъти тя дойде посред нощ ; тогава скачах и бързо записвах ноти някъде по тетрадките , опитвах се да я възпроизведа , но не се получи . Нещо бе изчезнало , но какво?

След концерта я видях отново. Това се случи на уличката в стария град , където живееше. Не мога да кажа дали беше случайно или преднамерено , защото нещо ми се губи.
Тя се прибра в полунощ в голямата къща - един прозорец там светна- и малко по- късно прозвучаха акордите. Много тихо.
Те се понесоха по заспалата уличка като ромон от капчуци, заливаха тротоарите и затихваха малко по нататък между тъмните силуети на сградите с тъга и копнеж.
Робърт Шуман - "Мечтание". Винаги когато го чуя , нещо ме стиска за гърлото-почти халюцинирах. Една съвсем простичка пиеска И невероятно красива. Не мога да обясня какво ме караше да се отбивам насам. Идвах и си отивах. Не се застоявах много . Това продължаваше десетина минути- не повече. После тя затваряше прозореца и пускаше щорите. Толкова траеше този концерт.
Сигурен съм ,че бе забелязала моето присъствие, защото от доста време се отбивам тук и чакам. Много често. Винаги , когато имам възможност.
Направи ми впечатление , че напоследък преди да затвори прозорците ,тя се взира внимателно в тъмнината , сякаш търси някого и чак след това пуска щорите. Нямаше как да не проумея , че търси мен.
Веднъж след един концерт във филхармонията и поднесох огромен букет.
Естествено , беше любезна , усмихна се , прие го , заедно с останалите , които правеха същото и ми пожела нещо. Не чух добре какво.
Ясно , че не можа да ме познае и да направи връзка , че съм същия онзи , който виси нощно време пред голямата къща и чака нещо да се случи. Кой знае какво.
То е понятно , че бях проучил биографията и . Беше омъжена , но мъжът и често пътуваше някъде и се губеше дълго време. Имах чувството , че това е едно странно съжителство, в което посоките се разминават и всеки е поел своя път. Обикновено след репитициите , тя излизаше от филхармонията сама , правеше кратка разходка до парка или по тепетата на стария град и се прибираше. Не можеше да не се забележи , че много хора я заглеждат- мъже , жени - всички. Освен , че беше невероятно красива - с една благородна красота , одухотворено и малко тъжно лице , тя никога не се съобразяваше с преходността на модата . Обличаше се красиво , с изискан вкус, но не крещящо. Скромно и аристократично. Никога не я видях с джинси , ботуши и други подобни творения на съвременната мода. По време на концерти носеше малко бижута, но затова пък- уникати. Едно много красиво колие , пръстен с рубин и толкова. Не ползуваше ефтини имитации и аксесоари.
Откровено, не можех да дам правдоподобно обяснение, какво ме караше да гравитирам около нея. Това , че обичах музиката , а тя беше изключителен изпълнител - да. Това , че ме привличаше духовно , а вероятно и физически -да. Допустимо е , но дали е достатъчно? Нормално е човек да се заплесне , да бъде омагьосан или зомбиран- нещо като кратка лудост или пиянство- след което би трябвало да дойде и изтрезняването. Но моето не идваше. Нито изтрезняването , нито поумняването. Тази привързаност или любов - не знам как да го нарека- приличаше не толкова на пиянство , колкото на тежък махмурлук, който при това по никакъв начин не отшумяваше. Почти болезнена история.
Започнах да я бомбардирам с писма , картички , честитки, цветя и какво ли не. Дори прописах и стихчета , но се въздържах да и ги изпращам , защото се съмнявах в тяхната стойност. Мисля , че добре съм направил.
Подписвах ги с някакъв символ, който нищо не означаваше . Чувствувах неудобство да се покажа - да дам име , адрес , телефон и т.н.- някаква форма на идентификация . Криех се.
Вероятно това е било не толкова поради комплекси за непълноценност, колкото ,поради нейната изключителна стойност в моите очи. Тя ми изглеждаше недостижима , почти божествена . И толкова далечна , че не мога да имам никакъв шанс да я достигна.Като самата музика , която се изливаше изпод пръстите и. Поради тази причина си изградих бариера и поставих дистанция. До тук може- от тук - не. Това донякъде ме спасяваше от пълно обезумяване. А може би - обратно.
След известно време - дебнейки наоколо - забелязах, че тя все повече започна да се появява на публични места. Изглеждаше неспокойна. Понякога се взираше в минувачите , като че търсейки някого , който е тук - наблизо и все го няма. В очите и бе стаена странна меланхолия- една мъгла плуваше наоколо и заливаше площадите , а тя плуваше в тази мъгла , всичко наоколо изчезваше , улиците опустяваха и оставаше само тя . Единствено тя.
Малко по- късно осъзнавах, че вървя като куче след нея , спазвайки дистанцията, а в главата ми кънтеше най- красивата музика от нейните концерти. Моцарт , Шопен , Брамс, Робърт Шуман.
Освен това открих , че е внесла известна корекция в тоалета. Изглеждаше доста по- предизвикателна - пролетно предизвикателна : Косата - спусната на вълни като светъл облак , подчертан грим , скъпи бижута , къса блузка , къса пола , обувки с висок ток, най изящните крака на света ,изобилие от умопомрачителна плът. Не виждах нищо друго . Бях като хипнотизиран.
Никак не се опитвах да си обясня причината за тази метаморфоза. Това ми се изясни много по- късно. Когато беше късно..
Да , разбира се , тя се движеше сама. Както винаги. Отново не се опитвах да открия причината. В действителност , аз не можех да си я представя по друг начин. В главата ми се бе загнездила странната идея , че точно така трябва да бъде , че никой тук не заслужава да върви заедно с нея . Дори и аз самия.
Нямаше как да го приема като възможно и нормално.
После си го обясних . Това беше нещо като обожествяване на обекта . Една богиня е винаги сама . Наличието на още някой я принизява. Така го чувствувах . Без да мисля повече по въпроса. Изобщо не проумявах , че е възможно да бъде като всички- обикновено човешко същество , страдащо и радващо се , носещо в себе си всички слабости на човешкия вид. Всички недостатъци и всички прероргативи. Много след това ми се изясни безумието на подобна фаворизация. Когато я загубих.
Точно така се получи. Тя се завъртя един- два пъти по главната улица съвсем бавно , сякаш все очаквайки някой да и се обади, но това не се случи. Този някой така и не се обади ,защото го нямаше , макар че беше тук.
Когато мина покрай мен , забелязах в очите и облаци от тъга. Търсеше ме , а аз бях тук. Наистина ли?
После се отправи към голямата къща .
Последвах я.
Малко по- късно от там прозвучаха акордите на пианото и аз застанах на своя пост под прозореца. Както обикновено…
Бях съвсем се унесъл. Това изпълнение направо късаше сърцето ми . Отново Шуман и отново. "Мечтание".
Внезапно пианото млъкна и в прозореца се мярна силуетът и . Беше мигновено. Тя се взря в мен и изведнъж се разбърза.
След секунди видях , че изскочи на улицата и се отправи към мен.
Вечерна рокля, разпуснати коси , мъгла в очите. Видение…
Стори ми се , че ръцете и се протегнаха.
Краката ми се подкосиха. Сърцето ми щеше да се пръсне.
Още миг … Още миг…
…Тогава се случи нещо необяснимо.
Тя се приближи и ме подмина , сякаш изобщо не ме забеляза.
Веднага след това я видях овесена на врата на друг мъж , който вървеше по улицата .
Беше случаен минувач.

Р.С.Радев


Публикувано от BlackCat на 08.04.2006 @ 21:37:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.11.2021 год. / 09:40:48 часа

добави твой текст
"Малка история с музика" | Вход | 13 коментара (33 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Малка история с музика
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 08.08.2006 @ 23:31:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself

Хубаво пишеш, Радев и Валпургиеви и други :) ;)


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 09.08.2006 @ 22:08:32
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Давам си зор да направя нещо , па каквото стане.
Благодаря.

]


Re: Малка история с музика
от libra на 08.04.2006 @ 22:36:07
(Профил | Изпрати бележка)
магия е имало в онази среднощ..
такава каквато се случва веднъж в живота и не бива да се пропуска..
тъжен и много красив разказ, много
малко история с музика..


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 08.04.2006 @ 23:09:21
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
В действителност този сюжет съм го започвал многократно и все закъсвам някъде. След като събрах всички парчетии и ги позакърпих , се получи това. А внушението започна от един филм за Робърт Шуман -"Любовна песен "- някъде преди стотина години. Бях като смазан и съвсем превъртях.Депресията ме задушаваше.
Започнах да сънувам музикални сънища.
Сега не вярвам , че съм един нереализиран композитор , но тогава го мислех.
Всъщност ,дори не познавам нотите.

]


Re: Малка история с музика
от libra на 09.04.2006 @ 00:10:05
(Профил | Изпрати бележка)
всъщност нотите не са важни
тя можеше да е всяка жена, можеше да е художник а ти да и гледаш движенията на ръката, да е домакиня, а ти да долавяш аромата на току що приготвеното и ястие и т.н.- стига да имаш сетива за това
а ти ги имаш определено
и аз не познавам нотите, което не ми пречи да видя красивото в миниатюрата ти

]


Re: Малка история с музика
от persa на 08.04.2006 @ 22:44:50
(Профил | Изпрати бележка)
фа мажор!!
:)


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 08.04.2006 @ 23:24:53
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Изненадан съм , че се обръща внимание на тази миниатюра. Вероятно , ако някога бях научил нотите , щеше да е по- грамотно , но понеже това не стана по ред причини, го направих по същия начин , както някой композитор би написал-например- Бай Ганю или Хамлет.
Но каквото е - такова .
Благодаря .

]


Re: Малка история с музика
от persa на 09.04.2006 @ 00:14:03
(Профил | Изпрати бележка)
не...
просто въпросното "Мечтание"
e във Фа мажор!
поздрав...пак!:)

]


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 09.04.2006 @ 00:51:28
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Много се радвам. В присъствието на професионален музикант изпадам в същата аблепсия като прототипа от миниатюрата.
Несподелена любов...

]


Re: Малка история с музика
от persa на 10.04.2006 @ 22:35:34
(Профил | Изпрати бележка)
недей да изпадаш в аблепсии, действай!!!:))
Всичко е любов,независимо от нищо/всичко!
Фа мажор...
Поздрав!
:))))

]


Re: Малка история с музика
от salza (lorien575@abv.bg) на 08.04.2006 @ 23:06:24
(Профил | Изпрати бележка)
Tъжно, романтично и истинско. А в сърцето му се забиха хиляди кинжали докато я гледаше овесена на врата на другия...


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 08.04.2006 @ 23:59:15
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
И аз се чудя от къде се взе този романтизъм у мен. Но сюжета се базира на много стар спомен , когато гледайки един музикален филм за Шуман и впоследствие изпадайки в меланхолия , си въобразих , че съм пропуснал да се изявя като композитор.Младежка история.
Сега ми се струва малко смешно , но тогава не беше. Освен това винаги съм бил влюбен в разни Химери. Лошото е когато това свърши...
Пожелания.

]


Re: Малка история с музика
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 09.04.2006 @ 12:48:51
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
Четох те на фона на нежната музика на Шуман.
Влюбен в недостижимата, божествена жена, опиянен от цялата и същност.
Дали страхът ни не е по-силен, за да направим тази последна крачка, която ще ни отведе до Нея. Дали не се страхуваме, че докосвайки се до Любовта, ще се развали магията и Тя няма да е вече миража и богинята в очите ни.
Реалността не ни ли плаши повече и не мислим ли, че ще я превърне в една обикновена, талантлива и красива жена.
Или не ни стига смелост, за да не ни отхвърли...

А всъщност дали е само един Мига в живота, един шанс, този в който срещаме истинската Любов?
Дано от липсата на кураж и смелост не се разминем безвъзвратно с нея!!!!

Преставих си тази среща и уличката, в тъмна нощ на стълбите на църквата "Св. Богородица" в началото на стария град.
Тъжно ми стана.

Пиши Ради, пиши и ни разплаквай!!!
Иска ми се да видя всички тези разкази в една дебела книга с твърди корици!!!
Пожелавам ти го от сърце!!!
Слънчев ден ти желая и благодаря ти за удоволствието:))))


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 09.04.2006 @ 21:14:31
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Благодаря, че вземаш отношение.
Знаеш ли , това , което си си представяла , си го представих и аз. По същия начин и на същото място.
А финалът не би могъл да бъде друг точно с тази музика. Ще прозвучи фалшиво.
Иска ми се и на мен да имам повече време за писане , но нямам .
Желая ти щастие.

]


Re: Малка история с музика
от RAD72 на 10.04.2006 @ 10:46:24
(Профил | Изпрати бележка)
Отново ме изненада ... след всеки твой разказ в мен остава усещането за нещо недовършено ...
А тази история е много красива и тъжна, като самият живот...
Благодаря ти, че пишеш!


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 10.04.2006 @ 21:52:50
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Понякога изпадам в сантименти.
Рядко се случва , но се случва.
Опитвам се да вървя в крак. Не знам до кога.
Май написах това след като видях ...онова...
Много радости.

]


Re: Малка история с музика
от sradev (sradev@о2.pl) на 10.04.2006 @ 15:14:01
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
mnogo. mnogo dobre


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 10.04.2006 @ 22:03:16
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Особено ценя твоето мнение.
Макар че аз самият намирам тази работа за малко пубертетна.Ами човек и на стари години може да изкукурига. Колко му е.
Много поздрави.

]


Re: Малка история с музика
от sradev (sradev@о2.pl) на 10.04.2006 @ 23:47:16
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
na4aloto podlxgva kxm edin razkaz na Al. Grin, no ti pi6e6 v drug stil - koeto e i zavxr6eka

]


Re: PP
от sradev (sradev@о2.pl) на 10.04.2006 @ 23:57:18
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
Znae6 li kakva e situaciata, kojato pro4etoh v razkaza? Mnogo, mnogo dobre poznata:

Vnezapno poznata, kojato uhazhva6,
te poglezhda s onezi, ah onezi o4i...
ve4e si gotov da j padne6 v krakata
a tja se hvxrlja na vrata na edin tip zad tebe
...
pone stotina pxti sxm prihva6tal takxv pogled

]


Re: Малка история с музика
от rosy88 на 13.04.2006 @ 23:48:40
(Профил | Изпрати бележка)

Ех...


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 14.04.2006 @ 23:10:35
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Тази въздишка е повече от коментар.
Пожелавам ти повече празници и по- малко въздишки.

]


Re: Малка история с музика
от copie на 14.04.2006 @ 22:25:45
(Профил | Изпрати бележка)
Не бих го нарекла случаен... :)


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 14.04.2006 @ 23:12:38
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Знае ли се . В тъмното всичко се случва...

]


Re: Малка история с музика
от Marta на 16.04.2006 @ 06:41:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
ех, това "Мечтание" от Шуман

много хубав разказ, близък


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 16.04.2006 @ 20:56:33
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Някога гледах един чудесен филм за Шуман.
Не съм го забравил . Не може да се забрави.

]


Re: Малка история с музика
от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 17.04.2006 @ 23:35:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com
Отново Шуман и отново. “Мечтание” - ako znaesh ot kolko vreme se opitvam da vyzvyrna v glavata si zvucheneto na tova izpylnenie ! predi 12 godini v edin film, vpechatlil me mnogo, ot koito sega ne pomnq nito kadyr, nito duma, nqkoi svireshe tazi melodiq. ne znaeh daje (do tvoq razkaz sega) koi kompozitor e avtoryt. ne pomnq i zvuk. pomnq samo, che me privleche po neustoimiq, aristokratichen nachin na samata krasota.

blagodarq !

bezcenno e, kogato nqkoi ti vyrne otdavna zaguben mig...., blagodarq.


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 18.04.2006 @ 20:44:13
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Трогнат съм , че това ти е направило впечатление. Откровено не съм очаквал , че ще бъде посрещнато с достатъчно внимание. Още повече , че съм пълен профан в музиката , въпреки , че обичам да слушам . Между другото си имаме професионален музикант в сайта-
Persa, от която можеш да получиш компетентна имформация.
Всичко хубаво.
А филмът беше великолепен...

]


Re: Малка история с музика
от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 18.04.2006 @ 16:49:20
(Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/
Има жени - видения.
От плът и кръв са, но са видения.
Появяват в живота ни, за да прегърнат друг.
Разминават се с нас.
Благословени да са.
Докоснали са ни по-дълбоко. Много, много по-дълбоко...

Този разказ е едно доказателство.


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 18.04.2006 @ 20:57:02
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Не се съмнявам , че си имал подобни мигове.
Тези неща се помнят. Тъжното е когато срещнеш това видение след двадесет и повече години.
Горчив опит...
Благодаря ти.

]


Re: Малка история с музика
от Gargabela на 27.05.2006 @ 23:30:02
(Профил | Изпрати бележка) http://groza.dir.bg/
Ама какъв финал си поставил , Ради.
Жалко...
А иначе пишеш красиво.
Поезия в проза.
:)


Re: Малка история с музика
от radi_radev19441944 на 29.05.2006 @ 23:50:33
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Не мисля , че Менделсоновият марш би бил по- подходящ за финал. Ще прозвучи като приказката за спящата красавица. Явил се принца и т.н...
Благодаря за посещението.

]