автор: Gargabela

Да запалим свещите...
Тази вечер съм тъжна и бяла.
От сърцето ми рони се прах.
Замък пясъчен тихо се разрушава.
Пеперуден дъх гали с крила
твоите мъжки надменни комплекси.
Аз съм просто много нежна жена.
Ти го знаеш, но искаш да го забравиш.
Най-червената роза ми донеси.
Да е тъмна, почти да е черна.
Ти не знаеш как силно боли
да си птица сред свят на чакали.
Знам, че луд си по мен,
че горчиво ме обожаваш.
Но понякога и от любовта ти боли.
В свойто лудо желание ме нараняваш.
Всичко мое е твое.Ти живееш във мен.
Дишам в теб и умирам без тебе.
Тази вечер съм тъжна.
И... почти ми личи.
Искам после със мен да се слееш.
След вечеря на свещи,
след шампанското с цитрусов вкус,
след замаяни мисли и чувства...
Целуни ме! До кръв...
Нищо - нека боли!
Тази вечер съм твоя.
Вземи ме!