Задържаха ме 24 часа преди да ме разпитат. В тъмната стая за разпит имаше само една гола маса и три стола. Една крушка, насочена към мен, осветяваше
лицето ми и ме заслепяваше, така че едва долавях движението на силуетите, които ме разпитваха. Прозорци нямаше. Крушката беше много силна и грееше върху лицето ми, така че много скоро ми стана горещо и започнах да се потя.
Седях на стола с белезници на ръцете.
"Име?"
"Майкъл Фулкасъл."
"Занятие?"
"Разни."
"Уточни."
"Интернет, фондови борси, продажби."
"Дилър?"
"Не. Работил съм различни неща."
"Какво работиш сега?"
"Не работя."
"?!"
"Напуснах наскоро работа."
"Какво си работил последно?"
"Продавач."
"Хм. И какво продаваше?"
"Строителни материали, бои, лакове, принадлежности за баня, разни неща…"
"Какви неща?"
"За ремонти."
"А дрога?"
"Не."
"Колата твоя ли е?"
"Коя кола?"
"Я не се прави на ударен! Фолксваген-а."
"Да."
"Откога?"
"Няколко дни."
"Откъде я имаш?"
"Купих я."
"Купи я. Бивш продавач. Безработен. Откъде пари за кола?"
"Играя на борсата."
"Черната или Софийската?"
"Нюйорксаката фондова борса. И Токийската. И Лондонската. Търгувам с акции."
"Бре, бре, бре. Голяма клечка се завъди. Кой ти е дилър?"
"Аз."
"Ти?"
"Да. През интернет."
"А данъци плащаш ли?"
"Какво искате от мен? Какво общо има това с онази жена?"
"Не знам. Може и да има. - след пауза - Ти ли я уби?"
"Не."
"Какво търсеше там?"
"Видях убийството."
"Значи си свидетел. Защо не повика полиция?"
"Не съм се сетил."
"Не се бил сетил. Това е първото, което трябва да направиш! Нима в твоята страна не е така?"
"Не бях на себе си."
"Нима?"
"Бях шокиран! Човек не вижда убийство всеки ден."
Сянката направи няколко обиколки на стаята и после продължи:
"Къде беше, когато видя убийството?"
"Не знам. На около 10 минути път от мястото."
"Как тогава си го видял, бе човек?'
"От чантата."
"Чантата?"
"Намерих я на пътя. Взех я за прегазено животно и спрях."
"И я прибра?"
"Да."
"Защо?"
"За да не заблуди друг шофьор."
"Я не ни занасяй! Откраднал си чантата и си убил онази жена, а после си изтрил отпечатъците си от пистолета и си го хвърли до лявата гума. Само, че си бил твърде бавен, защото те пипнахме на мястото."
"Не съм пипал оръжието!"
"Бил си наведен над него, когато са те хванали!"
"Исках да го взема!"
"Защо?"
"НЕ ЗНАМ!!! НЕ БЯХ НА СЕБЕ СИ! НЕ МИСЛЕХ! НЕ СЪМ УБИЛ ЖЕНАТА! НАМЕРИХ Я ВЕЧЕ МЪРТВА!"
"ТОГАВА КОЙ Я Е УБИЛ? НАЛИ СИ ВИДЯЛ УБИЙСТВОТО!"
"ДА ВИДЯХ ГО! ЕДИН МЕРЦЕДЕС Я БЛЪСНА ОТЗАД, А СЛЕД НЕГО ЕДИН МОТОЦИКЛЕТИСТ СПРЯ И Я ЗАСТРЕЛЯ!"
Сянката блъсна яростно масата и започна да обикаля стаята. Когато се поуспокои, се приближи:
"Как си го видял, когато си бил на десет минути от там?"
"Тогава още бях в града."
"ОБЯСНИ МИ ПО ДЯВОЛИТЕ, ЗАЩОТО ВСИЧКО ТОВА НЕ СЕ ВРЪЗВА! ЛЪЖЕШ! Толкова ли си малоумен, та не го разбираш?"
В гласа му имаше ирония. Беше се надвесил толкова много над мен, че виждах почервенелите му от ярост очи и усещах горещината от лицето му. Беше изморен, изтощен, изпотен и бесен. Все пак не можех да му кажа много. Моите способности трябваше да останат в тайна. Нямаше смисъл да се ядосвам, затова поех дълбоко дъх и му разказах това, което можех да си позволя да му кажа:
"На 10 минути път от мястото намерих чантата. Слязох с намерението да я отстраня от пътя, но когато я взех, почувствах, че притежателката й е умряла някъде напред по пътя. Почувствах и че това се е случило около 15 минути по-рано, когато все още бях в градското движение."
"А Мерцедес-а и моториста? И това ли почувства?"
"Тях ги видях."
"О-о-о, искаш да кажеш, че си ясновидец, а? Не, тези номера няма да ми минат! Ти си я убил и сега си измисляш някакви глупасти. Защо я уби?"
"Не съм я убивал."
"Ще видим, ще видим."
Той тръгна към вратата.
"Почакайте!"
"Какво?" попита той отегчено.
"Казахте, че съм изтрил отпечатъците си от пистолета. Откъде е този извод?"
"По оръжието няма отпечатъци."
"Но онзи нямаше ръкавици."
"Тогава е изтрил отпечатъците си."
"Не, само хвърли пистолета. Видях го. Не си е изтривал отпечатъците. Те трябва да са там!"
Сянката ми обърна гръб и излезе без да ми отговори.