автор: lady_dreamer

Пребиваването ми в Р__ беше изключително кратко. Клюките из малкия град, който бях напуснал, се разпространяваха бързо. Доста народ ме познаваше по физиономия, а много от жителите
на К__ имаха апартаменти в Р__ или близки, с които често се срещаха. Лесно можех да попадна на човек, който да ме разпознае и който вече да е чул за странното ми напускане. Затова реших да не оставам дълго в Р__. Реших, че ще е добре да набелязвам предварително пътища за бягство, вместо всеки път да се качвам на първия случаен автобус. За целта обаче трябваше да имам собствен превоз. Това можеше да е само лека кола, защото при дъжд или в студените зимни дни откритото превозно средство е абсолютно неподходящо. Търсех удобна, невзрачна кола, която да не бие много на очи. Намерих един петгодишен Фолксваген, който вършеше работа. Договорихме се със собственика и му платих веднага в брой.
Търсенето ми отне два дена. На третия ден купих Фолксваген-а и реших още вечерта да напусна хотела и града. Разплатих се на рецепцията, купих една карта на България на бензиностанция OMV докато зареждаха резервоара на колата догоре. Разгледах я и реших, че няма да е лошо да се отправя към В.Търново. Това е сравнително голям град, в който бих могъл да запазя анонимността си за малко по-дълго време. Пътьом реших да се отбия в града на Щастливеца, чиито творби бях прочел - Свищов.
Щастливецът е прякорът на Алеко Константинов - български писател, създал с много хумор образа на българина от 19-ти век; образ, който много българи и до днес припознават като много актуален и реален. Исках да разгледам родния град на този толкова прозорлив човек.
Тръгнах на свечеряване по главния път между Р__ и Б__. Не бързах, затова карах бавно. Малко след като излязох извън Р__, напускайки пределите и на най-крайните му квартали, видях на пътя пред колата нещо тъмно. Рязко забих спирачки, мислейки си, че това е някакво животно. В светлината на фаровете обаче видях захвърлена дамска чанта. Слязох от колата, за да я махна от пътя, защото някой друг също можеше да се заблуди от вида й като мен.
Когато я взех обаче…

Бях в модерна кола - чисто нова Тойота Ярис. Погледнах в огледалото за задно виждане. Отзад ме следеше син Мерцедес и един моторист с каска, а в огледалото ме гледаше отражението на червенокоса, силно гримирана жена с правилни черти. Преследвачите ми ме следваха неотлъчно вече 15 минути, въпреки че карам много бързо. Решавам да се откъсна от тях и натискам газта. Преследвачите ми не се отделят от мен. Мерцедес-ът приближава все повече Тойота-та. Обзема ме паника. Все повече увеличавам скоростта, докато вече летим по пътя. Мерцедес-ът внезапно блъска колата ми, от удара аз губя контрол над волана, излизам от пътя, където колата спира сама в неравното. Ударила съм главата си и съм загубила съзнание за кратко.
Събуждам се и виждам дулото на пистолет пред очите си. Мотоциклитистът се е изправил пред мен с пистолет в ръка, насочен през ачупеното предно стъкло. Виждам как натиска спусъка…

Знаех, че това вече се беше случило. Онези хора бяха убили жената. Но аз трябваше да намеря мястото. Трябваше да отида при мъртвата жена.
Чантата беше на земята, защото в паниката си жената беше напипала първо нея и я беше хвърлила по мотоциклетиста с надеждата да го забави в преследването. Взех чантата и се качих в колата. След 10 минути най-сетне открих мястото. Спрех и се приближих до пушештата от катастрофата кола. Жената лежеше цялата в кръв със зейналата на челото грозна дупка от кушума. От удара главата й се беше килнала надясно към съседната седалка, върху която капеше кръв и мозък директно от дупката в главата й. Несъмнено беше мъртва. На тревата до предната лява гума лежеше оръжието. Нямаше заглушител. Минаващите по пътя би трябвало да са чули мощния изстрел. Няведох се, за да го взема, но в този момент чух сирените на полицията. Някой явно бе чул изстрела и се бе обадил на дежурния в МВР. Докато се усетя, чух:
"Горе ръцете! Полиция!"
Още не бях докоснал оръжието. Вдигнах бавно ръце и се изправих.
Арестуваха ме веднага. След това огледаха местопрестъплението и претърсиха моята кола, където намериха чантата на жената. Имаха достатъчно основания да ме заподозрат в убийството й.