Селото беше малко в подножието на родопите , семеуството беше бедно бащата работеше като овчар и пасеше овцете на селото майката помагаше в една сушилня за тютюн . Имаха дъщеря казваше се Назмие , тя имаше по малък брат но той беше болен от множествена склероза .
Наскоро здравната каса беше спряла изплащането на неговите лекарства . Семейството търсеше решение .Назмие работеше в едно училище като чистачка , парите не стигаха никога а и сега с тези лекарства които трябваше сами да закупуват беше невъзможно . " Какво пък другите как го правят"- помисли си тя .
Баща и не беше много доволен от идеята след дълги увещания се съгласи все пак това беше решение на проблема им .
Назмие се врна от гарата , беше ходила до Гърция , сега и оставаха девет месеца ,
девет тежки месеца на очакване . Поне щеше да изкара първите три месеца у дома.
После трябваше да отиде в Атина , там в някакъв апартамент щеше да живее до момента на раждането . Дните се точеха дълги и протяжни , времето не минаваше , мислеше че ще бъде по лесно , но се оказа съвсем различно . " Какво ще кажат хората " все си повтаряше , но с времето тази мисъл и омръзна и престана да и минава през главата . Времето най-много и тежеше , беше топло и усилно влажността бе висока , стоеше заключена в апартамента , носеха и много и различни неща за ядене , но това беше и омръзнало . Дойде момента на раждането , всичко приключи благополучно , преведоха парите в банковата сметка в Бъкгария
брат и беше осигурен , поне за известно време . Тя се прибра у дома , преди си бе мислила ,че ще и все едно ,но нещата бяха различни . Беше загубила нещо , това дете беше част от нея .