Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: liddanna
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14003

Онлайн са:
Анонимни: 424
ХуЛитери: 3
Всичко: 427

Онлайн сега:
:: melange
:: Lombardi
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЦялата сметка
раздел: Разкази
автор: Tiranozavar

Тялото е мъжко, а също и главата. Има хубави ръце, с бяла кожа, без косми. Лицето е чисто, очите едва забележимо дръпнати. Гласът висок. А погледът му гали. Той е сервитьор, в заведението, където сядаме, за да говорим. Или да мълчим. Аз и тя.
Тялото й е крехко, очите й сини, раменете тесни. Гласът плътен. Когато той поставя празната чаша със столче пред мен, се опитвам да уловя погледа й. Искам да я насоча към него. Той поставя чаша и пред нея, а после още една с лед и се отдалечава.
- Видя ли го - я питам.
- Кого?
- Този, който ти сервира.
Тя поглежда в посоката на високото момче и посяга към питието. Дланите й са толкова малки, че ако ги откъсна, ще мога да ги побера в малката чаша пред нея.
- Като индианец е, не го ли забеляза?
- Имаше малко коремче - ми казва...
Кога пък успя да му видиш корема, мисля си и отпивам от бирата.
- Мило, какво става с теб, аз имам толкова много неща да ти разказвам...
Досадно ми е това нейно „мило", както са ми досадни всякакви умалителни, но пък я харесвам. Жена на 50, а изглежда толкова добре, толкова строга с този студен поглед, толкова рязка с това ярко червило и крехка... Мъничка. Аз съм великанът. Иде ми да й кажа „малката", но пък, от друга страна, би било доста грубо. Има син, а също и дъщеря. Синът й прилича на нея. Преди месец, когато го видях, ми се стори, че е прекалено женствен, а след това през мен сякаш премина вятър. Това момче имаше излъчване на въздух, на тютюнев дим, подет от вятъра и изсмукан от устните на небето.
Отпива и лицето й се отпуска. Харесва това питие. Някаква водка, с лед. И с тоник. Не пия водка, мразя я. Представям си я с младежа. Виждам зад клепачите си, като кратко мигване, как той се навежда към нея и я прегръща. Тя знае за какво си мисля, не е нужно да го изговарям. Или пък не знае. Все едно, ако изрека тази фантазия на глас, тя ще се разсмее. Виждам потрепването на раменете й, дланта, която поставя пред устните си, а в шепата й се излива белотата на зъбите, като мляко. Близки сме, си мисля. Или и за това си въобразявам. Във всеки случай не я изпускам от поглед. Искам да потъна в крехкото й обаяние, да се опияня.
Много е готин, казвам отново, когато индианецът минава покрай нашата маса.
- Ами, вземи си го, казва съвсем спокойно, докато търси мобилния си в чантата.
- Ами, какво да става с мен - отговарям и оставям фразата да виси незавършена...
Прекалено е освободена. Никога, мисля си, няма да бъда като нея. И това досадно „ами", с което започват репликите ни. Ако пишех, щях да го махна. „Ами"-то. Докато я гледам и отпивам от запотената си чаша си представям Ивет на хартия, изписана, нарисувана като уморена жена, с която авторът е правил любов и сега му е малко чужда, малко далечна, и мирише на неговата кожа, на дъха му. Кратка размяна на фрази, късо докосване, искра, която преминава между двама души и ги прави заговорници.
Тя говори по телефона, заедно с шума наоколо, до мен достига и шепотът й в слушалката: „Да, мило, аз съм тука с едно приятелче... малко съм пияна... Ела."
На всички явно казва „мило". А мога спокойно и да не ревнувам.
Поръчвам си още една бира и наистина се чувствам като дърво. Винаги е така, когато този до теб е толкова крехък, почти прозрачен. Като малко зърно ориз.
- Четох нещо хубаво, казвам...
- Какво? - очите й сменят цвета си, зениците се свиват.
- Един по един напускам себе си, не ме обитава още една половина... Глупачко, си казвам. Господи, какво съм дърво...
- Добре е - казва и търси с поглед сервитьора.
- Кое е добре?
- Фразата за половините.
- Глупости...
- Е, може и по-добре - не ме обитава вече по-добрата ми половина.
Знаех си, много бързо мисли.
- Чудя се, дали пък някога нас двете с теб ни е обитавало нещо добро...
И отново нейният смях. Прекрасен е. Чудесно допълнение към толкова безвкусната ми вече бира. Чувствам се странно трезва, а нея все по-мека, пастел. Второто „мило" се появи. Много са ми смешни мъже в шлифери. Има очила, малка брадичка, тип катинар, някаква чанта през рамото. На такива страшно им подхожда да ги наречеш „Льольо". Абсолютен льольо.
- О, мило - Ивет...
- О, любов моя - льольото...
Ох, и сега ще започнат едни снобарии.
- Това е Мадлен - и ме сочи. Подавам му ръка и очаквам дланта му да е потна. Ръкува се смело и здраво. Поне не е женчо..., си казвам.
- Петър...
Ивет, Мадлен и Петър. Неочаквано добра комбинация. От бирата мисълта ми се затлачва от всякакви фрази - реклами, дипляни, лозунги. Поне няма да ми се наложи да говоря...
- Какво става с любовта, Пепи?
Тя, не й пука въобще, че не познавам този човек и че любовните му драми въобще не ми се слушат. Миг след това осъзнавам, че ако не е той, просто ще заспя. С някоя налудна фантазия за един индианец сервитьор.
- Любов, сега си е вкъщи...
Тук трябваше може би да се намеся.
- Защо не сте заедно - го питам нахално.
Горкият льольо...
- Защото тя се развежда, не иска още да се доверява.
Той пък взе, че всичко си каза. И изтърсвам едно тъпо „Аха, разбирам"
- Леле, напих се - Ивет
- Леле, и аз съм на път - казвам.
- Аз ще ви закарам - льольото.
- Няма нужда, аз ще си взема такси - единственото нормално нещо, което сътворих като реплика в това безумие.
- Е, не се прави, няма да се разхождаш сама до булеварда, Пепи е страхотен шофьор, нали, Пепи - Ивет.
Тази жена е луда, си мисля. Ако бе герой от филм щеше да е много скъпо платена проститутка. И щях да си я поръчам за една вечер. За един разговор.
„Разкажи ми за мъжете в твоя живот, за всичките напуснали те вече добри половини..." Наистина се напивам.
Петър си поръчва пица. Гледам го, докато се храни. Устата му е толкова малка, че имам желание да я разширя с двете си ръце и да се хвърля в пастта й. Да потъна някъде при червата, сърцето, да пия от кръвта му и после да се върна обратно на масата, опознала един от мъжете в живота на Ивет...
След малко ставаме. Ивет пита точно 13 пъти дали сметката е платена. Държеше да плати сама. Не възразих, льольото също. Много мразя мъже, които... Няма значение. В крайна сметка „кво го мисля този, не е мой, а неин приятел". Докато ставаме, Ивет леко залита към мен, ловко я прихващам, за да не падне. Наистина е мъничка, крехка.
Този пън върви пред нас. И по-добре, не е хубаво да я виждат такава „паднала". Дали пък не съм циник? Абсурд, от мен циник, колкото и да ми се иска, никога няма да излезе...
Колата му е паркирана далече. Ивет пита за 14-ти път за сметката. Досадно ми става, може би пък наистина да се е напила...
- Ти се качи отпред - Ивет.
Не разбрах защо. Качвам се, той поне й отворя вратата. С периферното си зрение виждам, че тя се изляга на задната седалка. В колата мирише на чисто. Едва сега осъзнах, че този не пуши. Стерилен тъпчо..., но поне ще ме закара.
- За къде си - ме пита.
- Зад хотел „Хемус" - му казвам - едва ли Ви е на път...
Кога пък се сетих да съм учтива, когато се настаних до него... Майната му. Дано не го видя никога повече. Кара спокойно...
- Няма ли да идем на бар - гласът на Ивет е необичайно свеж...
- Не, няма да мога - изричам преди да съм чула цялото изречение и веднага съжалявам.
Може би пита него... Ами, да - нека идат на бар. Следващия път, когато я видя, тя ще ми разкаже. А аз ще се правя, че не го познавам. Пепи, още един мъж от живота на Ивет. Съвършено безплатно...
Или ще поема поне веднъж аз сметката. Цялата.


Публикувано от BlackCat на 06.04.2006 @ 15:42:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.54
Оценки: 11


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

06.07.2022 год. / 15:16:58 часа

добави твой текст
"Цялата сметка" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Цялата сметка
от Rhiannon на 06.04.2006 @ 16:18:10
(Профил | Изпрати бележка)
Нямам думи:)
Усещане за глас, като зараждаща се ария. Нещо като топъл течен шоколад.


Re: Цялата сметка
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 06.04.2006 @ 20:32:11
(Профил | Изпрати бележка)
Или тирамису, би отивал този десерт на единия от персонажите. )

]


Re: Цялата сметка
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 06.04.2006 @ 16:28:44
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html
Като притичване през булеварда е...Много ми хареса разказът ти!


Re: Цялата сметка
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 06.04.2006 @ 20:33:06
(Профил | Изпрати бележка)
Да, дъждовен, мокър, огледален, хлъзгав и т. н булевард... Радвам се)

]


Re: Цялата сметка
от midnight_witch на 06.04.2006 @ 17:20:00
(Профил | Изпрати бележка)
невроятна е тази твоя Ивет ,Силве.представих си я знаеш ли как, като щрих,силует на гейша нарисувана върху оризовата хартия на вратата...


Re: Цялата сметка
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 06.04.2006 @ 20:35:01
(Профил | Изпрати бележка)
С един жерав някъде в ъгъла на рисунката... Възможно е, възможно е да е точно като гейша.

]


Re: Цялата сметка
от mastilo на 06.04.2006 @ 20:01:00
(Профил | Изпрати бележка)
Който забелязва коремчета(от акула, бирени, в 5-я месец, заголени и прочие) той плаща сметката, цялата. А хората не са прозрачни като книжката с приказки и пастелни рисунки, населени с половинки, всякакви. Или как фантазията се фрапира в ниска чаша с водка и лед, далеч от високото столче отсреща, без пяната на "ами"-то. И още едно "или" - платените фантазии на ниското, оскъдицата на личното с портфейл. Нека плащат. Толкова човешко, тъжно и празно се е излегнало на задната седалка на разказа ти. Чудесен е!


Re: Цялата сметка
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 06.04.2006 @ 20:36:43
(Профил | Изпрати бележка)
Така ли? Това за сметката...)
Тъжно е, мъничко само, твоите пет реда ми отговориха на поне десет въпроса, които бих задала и на трима им)

]


Re: Цялата сметка
от libra на 06.04.2006 @ 20:55:20
(Профил | Изпрати бележка)
горката малка ивет..
всичко си има цена на този свят, ивет го знае и не защото е на 50, вероятно защото е освободена
освободеността също се плаща - не с пари
прочетох и коментарите, май никой не ти разбра разказа както мен, а може и аз да не съм го разбрала..
поздрав тиранозавър


Re: Цялата сметка
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 08.04.2006 @ 08:51:25
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав, Либра. Колкото хора прочетат едно нещо, толкова и мнения ще има за него. ) И това е хубаво.

]


Re: Цялата сметка
от chocolate на 08.04.2006 @ 10:04:45
(Профил | Изпрати бележка)
... Тази жена е луда, си мисля. Ако бе герой от филм щеше да е много скъпо платена проститутка. И щях да си я поръчам за една вечер. За един разговор...
>>>

Някой сети ли се да те попита - на теб какво ти е?
Иначе това ти е едно от най-хубавите неща. Иска ми се да не е лично, но не вярвам...


Re: Цялата сметка
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 08.04.2006 @ 10:26:45
(Профил | Изпрати бележка)
Don't think - ми е на мен, лично, в ето това изпълние:

http://www.caetanoveloso.com.br/sec_videoclips_list.php?language=pt_BR&id=12&page=1

]


Re: Цялата сметка
от chocolate на 08.04.2006 @ 11:52:52
(Профил | Изпрати бележка)
It ain't no use to sit and wonder why, babe
It don't matter, anyhow
An' it ain't no use to sit and wonder why, babe
If you don't know by now
When your rooster crows at the break of dawn
Look out your window and I'll be gone
You're the reason I'm trav'lin' on
Don't think twice, it's all right

It ain't no use in turnin' on your light, babe
That light I never knowed
An' it ain't no use in turnin' on your light, babe
I'm on the dark side of the road
Still I wish there was somethin' you would do or say
To try and make me change my mind and stay
We never did too much talkin' anyway
So don't think twice, it's all right

It ain't no use in callin' out my name, gal
Like you never did before
It ain't no use in callin' out my name, gal
I can't hear you any more
I'm a-thinkin' and a-wond'rin' all the way down the road
I once loved a woman, a child I'm told
I give her my heart but she wanted my soul
But don't think twice, it's all right

I'm walkin' down that long, lonesome road, babe
Where I'm bound, I can't tell
But goodbye's too good a word, gal
So I'll just say fare thee well
I ain't sayin' you treated me unkind
You could have done better but I don't mind
You just kinda wasted my precious time
But don't think twice, it's all right
>>>

Хей, благодаря ти за това!

]


Re: Цялата сметка
от copie на 08.04.2006 @ 10:56:16
(Профил | Изпрати бележка)
Мда... остави ми една празнота в наличната ми половина...
Майстор си ти, Рекс! :)


Re: Цялата сметка
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 09.04.2006 @ 14:05:42
(Профил | Изпрати бележка)
)Копие.

]


Re: Цялата сметка
от Nadie на 13.04.2006 @ 09:15:29
(Профил | Изпрати бележка)
Добра както винаги.