автор: vasildinkov

Беше 2006 април , един труп се търкаляше на асфалта , сухите листа от есента го бяха засипали . Вятърът беше студен все още беше ранна пролет . Нямаше хора по улиците , пък и как да има все още е рано сутрин . Трупът всъщност не беше труп а тяло едва помръдващо от движението на дихателните мускули , нервен импулс се стрелна в мозъка му и тялото му все по силно се разтресе ,
чу се едва доловимо " ааа" болката беше непоносима , съзнанието замъглено . Това тяло беше на един учител , вечерта се прибираше късно , беше ходил на гости на свой колега . Когато зави и тръгна по една тясна уличка няколко човека започнаха да го следват . Той се забърза дори почти подтичваше , но хората зад него не се отказваха , отначало си помисли , че е съвпадение започна да сменя посоките и улиците, но пак нищо, те продължаваха да го преследват . Последно зави на дясно и се затича по една много тясна улица преследвачите му бягаха вече след него . Още карчка две и го стигаха , човечецът напергна последните си сили , но последва удар по главата и той се строполи на земята . Започнаха да го ритат и удрят с бухалки и тръби ,
" Боже " колко жестоки бяха тези хора , с каква злоба нанасяха ударите по гърчещото се от болка тяло . Виковете му не бяха чути от никой , колко дълги му се струваше всичко до момента в който започна да усеща как се издига сякаш към небето , тялото спря да се гърчи, след няколко удара някой каза " Стига, да тръгваме " . Оставиха го да лежи на асфалта безжизнен . Сега сякаш се беше пробудил от гроба си всичко го болеше , дишаше тежко , усещаше че олеква започна да вижда бяла светлина , откъси от живота му минаха като на на лента , спомни си детството , колко безгрижен беше тогава . Последен опит да поемат въздух направиха белите дробове, но не успяха . Чуваха се сирените ....