автор: TheNight_Knite

О, миг поспри, но времето отлита.
Разделят се жадуващите пръсти,
че топлината трябва да остане
чиста,
когато споменът от допира изстине
и всеки, сам по своя път поеме
към неизбежното...

В безрой животи ще изгаряме,
но с огъня ще отмъстим
за онзи миг на забранено щастие,
откраднат вероломно от лукавиЯ,
а след това, загубил сетивата си,
по топлината ще те разпозная,
щом срещнем се след края
на времето.